Отвъд рая;: Коледа

бг автори

Падат светлини

14:44

Коледа

Петорна Коледа и книжни подаръци

20:55

блогмас

Blogmas #5: 15 вдъхновяващи коледни цитати

20:48

“Коледа е това време в годината, когато ни хваща носталгия по дома, дори когато сме си вкъщи.”

– Карл Нелсън

“Традиция: Седнете заедно с любимия си в стая, в която единствената светлина идва от коледното дръвче, и си припомнете, че хубавите моменти в живота ви са дори повече от лампичките на елхата.”

– Бетси Каняс Хармон

„- Човек никога не може да има достатъчно чорапи – каза Дъмбълдор. – Дойде и отмина още една Коледа и аз не получих нито един чифт. Хората упорстват да ми подаряват книги.“

– Дж. К. Роулинг, „Хари Потър и философският камък“

“Всеки път, когато даваме, всеки път, когато обичаме - това е Коледа. “

– Дейл Евънс

„Моята идея за Коледа – независимо дали традиционна или модерна, е много проста: да обичаш останалите. И докато сме на тази тема – защо трябва да чакаме до Коледа, за да обичаме?“

― Боб Хоуп

“Беше началото на най-великата Коледа. Съвсем малко храна. Никакви подаръци. Но със снежен човек в мазето им. ”

― Маркъс Зюсък, „Крадецът на книги“

“Винаги съм мислил за коледния сезон, като за време, когато всичко е хубаво; време, в което си способен да си мил, прощаващ, благороден. Единственото време, в дългия календар на годината, когато и мъже, и жени могат да отворят притъпените си сърца и да обичат свободно.“

― Чарлс Дикенс, „Коледна песен“

„Смехът, целуването и срещите по старият простичък начин превръщат къщите в домашни фестивали. Приятни своевременно. И прекалено мили, че се помнят дълго след това.“

― Луиза Мей Олкът, „Малки жени“

„Благословен е сезонът, който обвързва целият свят в единството на обичането“

― Хамилтън Райт Мейби

„Коледа ще продължи толкова дълго, колко дълго продължим да обичаме и да си подаваме ръка един на друг.“

― Д-р Сейс

„Не ми се иска коледният сезон да приключва. Това е единственият момент, в който спокойно мога да се превъзнасям с броката.“

– Е. Джеймс, „Влюбеният Париж“

„Толкова добро, колкото златото“ – каза Боб. – „че и повече.“

– Чарлз Дикенс, „Коледна песен“

„На Коледа се случват чудеса, Пат. Всеки знае тая тъпотия.“

– Матю Куик, „Наръчникът на оптимиста“

„Съществуваше такава неописуема нотка във въздуха, която разнасяше живот и любов. Беше Коледа.“

– Виктор Юго, „Парижката Света Богородица“

„Идеи за коледни подаръци: До неприятеля ви, прошка. До конкурента ви, толерантност. До приятеля ви, сърцето си. До всички, благотворителност. До всяко дете, добър пример. До себе си – респект“

- Орен Арнълд

ххх

блогмас

Blogmas #1: Първи писателски трепети, коледни панаири и Starbucks чаши

23:31

Честит първи декември, блогъри ♥

Вписвам се в тазгодишния Blogmas с най-първия си пост.

Бяха няколко луди месеци. Всъщност беше луда година.

Може би сте познали по отсъствието ми, а може би – дори не ви е направило впечатление. Какъвто и да е случаят, спирам се тук, за да ви споделя причините си и да ви споделя нещо, което пазих в тайна последните няколко месеца.

Паралелно със започването на активността ми в този блог – края на 2012^та/началото на 2013^та, започнах и писането на първия ми истински роман. Казвам истински, защото през гимназиалните си години опитах да напиша първата си проза, но така и не почувствах нужната увереност, за да го реализирам като проект. Със стартирането на втория ми опит да пиша роман – вече знаех кои грешки не искам да допускам, а и усещах някакъв вътрешен порив, че този път искам да създам литература, така както трябва. Или поне да се опитам да създам такава.

Преди две години вторият ми роман беше завършен. Тогава се подвизаваше с работното заглавие „Някога под липите” и когато приключих с последната глава само двама човека знаеха за него. Сестра ми и една от най-близките ми приятелки. Първите им овации, шумни одобрения, окуражаване и стимулиране ме накараха истински да искам да изляза от собствените си сенки. Малко по-късно, докато работих в „Теодор”, раздадох напечатания екземпляр на колежките си. Четири от тях прочетоха романа за отрицателно време и когато ме засипаха с любов и любопитство да знаят повече, покрай истинската история, която следва сюжета, бях едновременно и overwhelmed, и стъписана от това как е възможно хората реално да ме взимат на сериозно. По това време, в този блог, започнах да споделям и личното си творчество с всички вас. Нека да звучи тривиално, но вашата обратна връзка и положителните ви коментари, допълнително ме мотивираха да искам повече. Дори публикувах и откъс от романа - тази глава тук. :)

Така и не се научих да се определям като писател, а днес вече първата ми книга е превърната в реалност. Заглавието ѝ е ''Никога достатъчни'', а издателството, което ме подкрепи в първото ми начинание е ''Арт Етърнал''. Тиражът на книгата ще се разпространява в тяхната търговска мрежа, за която съм подготвила ето този линк.

Безкрайно съм им благодарна затова, че повярваха в мен след само три глави изпратени като откъс. Благодарна съм и затова, че въпросната ми приятелка – Ани, ми беше навигатор, стимулатор, инициатор и че тя е главният виновен, затова, че книгата се превърна от архив на компютъра в книжен проект, който скоро всеки, който иска, ще може да държи в ръцете си.

През август тази година подписах договора си. През септември получих първите варианти за корицата. През октомври беше извършена цялата редакция и корекция на романа. За извънредно кратък период ми заявиха, че издаването на книгата ще бъде през ноември. Още помня как попитах три пъти в телефонната слушалка да ми потвърдят, че става въпрос за издаване в дните 20-25 ноември.

Този уикенд бях в София за дебютното представяне на романа в две предавания на живо – в телевизията ''България он еър'' и ''Дарик радио''. Тревожността ми беше поставена пред съвсем нови изпитания. :D След бурен рев, страх до треперене и невъобразимо минимално количество сън, в крайна сметка се появих и в двете студиа, без да позволя на паник атаките да ме саботират. Цитатът „She believed she could so she did” определено е девизът на годината ми.

И така – пристигнах в събота сутринта в студената София и първата ми спирка беше задължително тематична – Starbucks кафенето до НДК. Казвам тематична, защото аналогът на кафенето, в което е първата сцена от романа, е точно той. :) Изобщо целият vibe на коледната София припокрива емоциите, които изпитвах докато пишех първите глави на книгата. Щастлива съм от това, че декември е месецът, в който историята оживява. Съвсем на място си пристигна всичко, дори първият сняг. :)

Затова и споделям няколко снимки от пребиваването ми в София, за да можете поне малко да почувствате гамата от емоции, която изпитвах аз, докато се разхождах преди първата ми огромна лична победа. Раздавам ви това коледно настроение, тези първи мои писателски трепети и изяви, приканвам ви да се озъртате из книжарниците на Арт Плюс и се надявам да се доберете до моята история и да я превърнете във ваша. Не претендирам, че е литературен шедьовър, но съвсем точно ще е да си призная, че историята е истинска.

Нямам информация колко време ще отнеме на издателството да разпространят романа във всички книжарници, но се надявам то да е отрицателно. Каня ви в страницата ми Никога достатъчни, където, ако сте любопитни, можете да получите повече информация относно романа. И ви благодаря предварително. :)

Декември е уют

Blogmas #8: Следколедно, пълнопразнично и да обичаш Декември

2:02

зоела

Blogmas #7: Как Zoella промени Коледа?

20:06

ароматите на Коледа

Blogmas #6: Ухание на декември

8:19

Преди 5-6 години помня, че бях излязла през декември, за да купувам коледни подаръци. Аз съм от хората, които до последно чакат предпразничното пазарене и моето долу-горе е по това време на годината. Споменът ми се е запечатал не заради студеното време тогава, или дългото обикаляне по улицата, а заради това, че когато се прибрах цялата къща ухаеше на мандарини и на портокали.

За първи път и едва седмица преди Коледа.

От тогава ми е и осъзнаването, де - че декември е наполовина декември, ако в него липсва най-описателният му аромат.

Затова и мандарините са ежедневни в менюто за декември, а пък портокалите - са идеална декорация и буквално са носители на цял спектакъл от настроение и аромати. Честно, все още продължава да ме гризе липсата на иновация, която да предава аромати по Интернет. :D Но знае ли се.

Лесно е да се превърнат портокалите в атракция - просто се нарязват на тънко и се оставят във фурната на вентилатор докато се обработят до изсушаване и докато хванат коричка. Не преувеличавам, ако кажа, че целият апартамент ухаеше на портокали, при това дълго време след като фурната вече беше изгасена.

Ако някой ме попита да избера едно единствено нещо, което свързвам с приближаващата Коледа, определено и без съмнение ще избера ароматът, който мандарините и портокалите споделят. (:

хх