Едни намачкани чаршафи.

Има пет сезона през годината.

Петият е коледният.

Не признава нито промените,

нито времето, 

нито орбитата на Земята.

Умело си смесва полюсите

и всичко външно е маловажно,

за да е важна само

температурата вътре.

В душата.

Стопля се - 

от приготовленията цял месец,

от златистите топки и

червените носове на елените,

от горещите шоколади с домашни

бонбони, медени курабии и

бабеният тиквеник върху печката.

От пълната кола с братовчедите

и пуловери от разпродажба,

от подаръците в багажника и

дъхът от студеното време.

От пукащите дърва в камината,

и греяното вино, 

което оцветява бузите

и изпотява от смях,

от забравена близост.

Една такава Коледа

с евъргрийн песни,

с танци,

със семейни шеги,

разпри

и скандали,

с благодарност изобщо, че

има къде да стъпваш,

до кого да стъпваш,

колко да се смееш,

да викаш,

да обичаш,

какво да наричаш вкъщи.

И кого.

Кого да наричаш вкъщи.

Нека направим така –

ще те изчакам

малко след полунощ.

Ще вдигнеш ръцете и шала си

за прегръдка,

ще стоплиш ръцете ми.

Ще влезем в колата,

ще пуснем музиката,

за да чуем Синатра.

Джазът ще ни отведе

в двадесетте на миналия век

и всичко тепърва ще започва.

Ще се разходим из града,

ще се запознаем със сенките,

ще сочим коледните светлини

и ще си пожелаваме

падащи желания

по тях.

Ще пием горещ шоколад

към два без петнадесет,

и ще подслаждаме себе си

и декември.

Ще поплачем за годината,

ще помечтаем за следващата.

Ще ни е коледно отвътре,

добронамерено,

постелено

в желание за влюбване.

Шофираме,

приближаваме се

по-близо до себе си.

Пътят е безкраен

и тази Коледа,

ние

също

сме.