Има пет сезона през годината.

Петият е коледният.

Не признава нито промените,

нито времето, 

нито орбитата на Земята.

Умело си смесва полюсите

и всичко външно е маловажно,

за да е важна само

температурата вътре.

В душата.

Стопля се - 

от приготовленията цял месец,

от златистите топки и

червените носове на елените,

от горещите шоколади с домашни

бонбони, медени курабии и

бабеният тиквеник върху печката.

От пълната кола с братовчедите

и пуловери от разпродажба,

от подаръците в багажника и

дъхът от студеното време.

От пукащите дърва в камината,

и греяното вино, 

което оцветява бузите

и изпотява от смях,

от забравена близост.

Една такава Коледа

с евъргрийн песни,

с танци,

със семейни шеги,

разпри

и скандали,

с благодарност изобщо, че

има къде да стъпваш,

до кого да стъпваш,

колко да се смееш,

да викаш,

да обичаш,

какво да наричаш вкъщи.

И кого.

Кого да наричаш вкъщи.