Така бързахме лятото

да се обичаме.

Състезавахме се

във влюбванията си,

в авантюрите,

губихме себе си,

заприличвахме на другите,

ухажвахме лятото да се пита

колко от него ще остане в нас,

след като лястовиците

излетят?

 

Октомври е.

Пойните песни се чуват едвам,

и слънцето е забравило

как да ни топли с плам,

и листата падат,

и се лутат,

и застиват

в промеждутък.

Няма спомен от онова,

което беше,

от онези, които бяхме,

преди да станем

и ние есен.

 

Сега направили сме си дом

един от друг,

а сме тихи като летен бриз,

и скитаме…

така скитаме,

сред себе си,

сред другия,

че неизбежно ще се срутим

още след първата буря.