С теб все си играем

на криеница със слънцето,

отгоре надолу

смехът ни се надбягва

по хоризонта,

отеква в пухкавите облаци

и се раздипля

като розова дантела

по небосвода.

 

Колко замечтани погледи

отдолу нагоре

се блъскат в нас,

докато се борим

да приличаме

на някакво щастие.

 

Причина

да го наричат

вечната романтика.

 

А за мен ти си изгрев,

пропукващ тъмнината,

отвътре навън,

 

а за теб съм залез,

и загасям светлината

отвън навътре.

 

Истината знаем е друга –

любовта ни загива

в прелюдия от цветове,

много преди да се е родила.