Завинаги е

празното шкафче

в училищен коридор,

приютявал чужди дрехи

в обожаван парфюм;

 

завинаги е

отключеният катинар

на възлов мост,

чийто ключ забравихме

да глътнем

заедно с обещанията си;

 

завинаги е

изтърканата винилна плоча

уморена от прискърцане

на едни и същи празни песни

в още по-празен

тавански апартамент;

 

завинаги е

счупената кристална чаша

в два следобед

и мокетът пропит в червено

сподавения смях

и удавените сълзи.

 

завинаги е

едно единствено здравей

заклещено в

милиони сбогувания.

 

Чуваш ли щурците?

Завинаги е просто

илюзия.