Отвъд искрящите светлини на висящите полилеи, покрай завистливите дами с почти настървен блясък в очите, скрил хилядите им недостойни усмивки, и точно след мъжа, който им се кикотеше с червендалестото си лице, стоеше фина млада дама, която държеше чаша просеко в лявата си ръка. Тя стоеше до балкона на скъпото имение и смело отпиваше от питието си. Един от сервитьорите по-рано ѝ беше...

Read More...

 Едни намачкани чаршафи. Сред чаршафите, четири възглавници на кръст. Разпиляна е косата ми в завивките, а ръцете ти докосват ми извивките. Извивам миглите си в утрото и утрото ме гъделичка, сънливо гушвам те и поздравявам, тази декемврийска сутрин, в малка, наша Коледа си заживявам.   Сред намачкани чаршафи оставаме да полежим. сред чаршафите, палатка-дом да построим. Докато светът навън празнува, и снегът променя...

Read More...

 Може би затова намираменедокоснатия сняг за толкова успокояващ.Все пак, има ли по-лесен начин, по който можем да оставимследата си? ...

Read More...

         Дядо Вангел сложи катинара на портичката и коцук-коцук изчисти още веднъж пътечката пред нея. Снегът беше валял неуморно вече седемдесет и два часа и двамата с жена му – баба Лада, бяха заклещени в малобройното село за Коледа. Децата нямаше да дойдат от големия град да празнуват, бяха се обадили предния ден да си кажат, че времето е лошо, а и...

Read More...

 Има пет сезона през годината. Петият е коледният. Не признава нито промените, нито времето, нито орбитата на Земята. Умело си смесва полюсите и всичко външно е маловажно, за да е важна само температурата вътре. В душата. Стопля се - от приготовленията цял месец, от златистите топки и червените носове на елените, от горещите шоколади с домашни бонбони, медени курабии и бабеният тиквеник върху печката. От пълната...

Read More...

 Снежинките по бузите се топят, по същия начин, по който се топи и времето.   В такт ли танцуваме този живот, докато падаме, ще разберем чак когато то спре.   Снеговалеж е животът. Валим с различна скорост. И тиктакаме.   Тик так, Тик так, тик т... ...

Read More...

 Нека направим така – ще те изчакам малко след полунощ. Ще вдигнеш ръцете и шала си за прегръдка, ще стоплиш ръцете ми. Ще влезем в колата, ще пуснем музиката, за да чуем Синатра. Джазът ще ни отведе в двадесетте на миналия век и всичко тепърва ще започва. Ще се разходим из града, ще се запознаем със сенките, ще сочим коледните светлини и ще...

Read More...

***        Ангел излезе от джипа и кракът му потъна в снежната преспа. Направи няколко крачки, разчиствайки пътя до другата пасажерска врата и я отвори. Елена му подаде ръката си и го посрещна с усмивка. Чак сега истински ѝ се откри необятността на хоризонта. Зачуди се как бе възможно само в една гледка да се съдържат толкова противоречиви усещания. Градчето в подножието беше...

Read More...

 Ето, дървата вече пукат в камината.Оцветяват в жълто малкото пространство на сгушената хижа и се опитват да я стоплят. Да я предпазят от първия повей на вятъра. Навън е бяла приказка. Снежинките се сипят на парцали и рисуват танца си във въздуха. Природата най-накрая е заваляла в спокойствие.Тихо е навън. Шумно е вътре. Непречещо, допълващо някак. Съвпадат си с тишината звуците на тракащите прибори, къкрещата касерола, свирещият...

Read More...