С теб все си играем на криеница със слънцето, отгоре надолу смехът ни се надбягва по хоризонта, отеква в пухкавите облаци и се раздипля като розова дантела по небосвода.   Колко замечтани погледи отдолу нагоре се блъскат в нас, докато се борим да приличаме на някакво щастие.   Причина да го наричат вечната романтика.   А за мен ти си изгрев, пропукващ тъмнината,...

Read More...

 Завинаги е празното шкафче в училищен коридор, приютявал чужди дрехи в обожаван парфюм;   завинаги е отключеният катинар на възлов мост, чийто ключ забравихме да глътнем заедно с обещанията си;   завинаги е изтърканата винилна плоча уморена от прискърцане на едни и същи празни песни в още по-празен тавански апартамент;   завинаги е счупената кристална чаша в два следобед и мокетът пропит в...

Read More...

 Помня, когато късно вечер се появявах пред вратата ти, с насинено сърце и бутилка уиски, молех с очи отчаянието ти да се сгуши в отчаянието ми, и то ми кимваше, а аз наливах, за да забравя, че любовта с теб, и от теб – ще е измислица, че от липсите, най-много липсвал си ти, че тялото ми е единственото, което ти остава да...

Read More...

   Ти си вик, раздиращ дванадесет и половина, вик-заблуда сутрин ли е, вечер ли, то времето спира, когато те има. Гърбът ти извива се като върба между дланите на ръцете ми и шиба пръстите ми, шиба кожатадо нозете ми, хем си фина фиданка, хем непоклатима, непоколебима. Свалям презрамка по презрамка и рискувам да те изрисувам с устните си между устните ти. Не стига...

Read More...

  Не те обичам вече,отдавна не обичами съм те изтрила от тефтерите с номераи съм те лишила от присъствие в албумите,не задавам за теб въпроси,не питам никого с кого си,и честновремето помага ми,защото заличава ни – и спомен по спомен пропукват се,и не помня коя наричаше нашата песен,нито защо се разделихмепрез онази есен,и знам, че ми отне време,дълго време, да излекувам сърцето си от...

Read More...

 Познавам септември по прегърбените скелети на слънчогледите, които някога, неотдавна цъфтяха в слънчево щастие.   Сега бездиханно стърчат и злополучно връщат призрака на лято, което живееше само за нас. ...

Read More...

 Есента се е шмугнала нощеска между колебливите дни на септември и се е свила на кравай пред прага на вратата ми. Клоните ѝ тракат по капандурите, а тя се вие между тесните им улеи. Оповестява ми, че е пристигнала. Призори с първия хлад на вятъра. И започва да разхвърля листата си – закача ги по прозорците, изсмуква зеленината от краищата им, в безпощадното...

Read More...