Приказка за лека нощ
23:36
Беше просто приказка за лека нощ,
която тя слушаше през сънливи очи,
докато сестра й милваше дланта й,
а мама се полюшваше на стола.
Заспиваше между магията и фактите,
убедена в съществуването
на този огромен свят, за който слушаше,
скрит сред звездите.
Като малко момиче, тя четеше.
Да избяга от реалността,
на която някак,
всякак,
не принадлежеше.
Мечти и поеми.
Замъци и непознати земи.
Убежища сред листи и моливи,
домове от хартия.
Живееше в истории, прииждащи в ума й,
с карети, с фанфари, с романтизъм.
Тя беше кралица, беше боец,
беше спасител.
Докато реалността не се сгромоляса отгоре й,
прекъсвайки прегръдката с приказките.
Проклети томове.
Тежат.
Силата не се измерва в единици.
Любовта никога не е достатъчна.
Добрите губят.
Злодеят печели.
Клаустрофобия е, когато си затиснат
от толкова много очаквания
и изгубени светове.
Преди да се откаже,
тя опита.
Преобърна глобуса, за да открие уединение.
Само за да си помечтае за малко.
По много.
За онези светове.
Не намери уединение.
А книгите от детството,
доказващи, че слабостта единствено увеличава силата.
и че в отчуждеността е живяло кураж.
Светът е бил пред нея.
По-наситен от мастило,
по-шумен от ренесансов двор.
Не е било приказка за лека нощ.
Било е истина.
И най-накрая тя
живее. .
2 коментара
Прекрасно е!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти за усмивката! :))
Изтриване