Здравейте, читатели! ♥ След активния декември и вълненията пред заминаването ми, най-накрая се завръщам в това малко убежище, за да ви призная, че много ми липсвахте. Планирах да не се забавя с първия пост, веднъж само да пристигна в Нотингам, но устройването в града, суматохата с настаняване, документи и академични справки, се превърнаха в малка спънка. Сега най-накрая имам малко повече време, за...
Беше просто приказка за лека нощ, която тя слушаше през сънливи очи, докато сестра й милваше дланта й, а мама се полюшваше на стола. Заспиваше между магията и фактите, убедена в съществуването на този огромен свят, за който слушаше, скрит сред звездите. Като малко момиче, тя четеше. Да избяга от реалността, на която някак, всякак, не принадлежеше. Мечти и поеми. Замъци и непознати...
„Фиатът” се обърна, опитомявайки отново пътя и времето, което оставаше до последната дестинация. Малко по-празен в сравнение с няколко часа, но много по-пълен с истории за споделяне, откогато и да е преди. - Изглежда, че останахме само аз и ти, принцесо. Гласът на Иво се извисяваше като зимния вятър. Окончателен, твърд и сякаш малко тъжен. Елисавета се опитваше да се бори...
По радиото зазвуча позната мелодия. Елисавета се задвижи в ритъм на музиката и припяваше познати фрази. Иво се изправи неудобно в седалката си и сякаш обгърна волана с по-силен захват. Мразеше тази песен. Любов запя: “And if you smile, the whole world stops and stares for a while” Елисавета продължи текста на песента и двете...
Елисавета се беше облегнала на капака на автомобила и тъкмо палеше цигарата си, когато към нея се присъедини Любов. Тя се беше загърнала в дебелото си палто и се беше свила уютно в меката материя. - Цигара? – попита Елисавета, подавайки кутийката си към нея. - Не, благодаря. – отвърна й Любов. – Не пуша. - Не пушиш, не ядеш...
Бяха излезли на извънградския път, когато Алекс затвори телефона. От разговора се чуваха откъснати думи като „болница”, „рецепция”, „номер на стая”. Вероятно и четиримата други се питаха дали всичко е наред, а Любов беше първата, която поднесе въпроса: - Нещо притеснително? - Не, ни най-малко. – отвърна Алекс. – По-голямата ни сестра е в болница с...
