Ти имаш вкус на солено море,
кокосово мляко и ухаеш на бриз.
И си карибско море, и си тиха лагуна.

Аз съм студен, зимен следобед,
сгушен сред антикварна хартия и
изтънели писци от мастило.

Очите ти помнят единствено изгреви.
а изгревите идват за август с теб.
Да гушнат загара ти, целувайки кожата,
под леката, бялата, ленена риза.

Моите пък романтизират залеза
на пет следобяд и мъглите,
залутан сред чая от лайка
и канелата на бисквитите.

Кубчета лед, потопени в кампари -
утеха си - прохлада.

Камина, горяща сред февруари -
уют съм в самотата.

Чакам те в мечтите за бъдещето,
влюбвам се, когато отварям и книгите.

Търсиш ме, с надежда в тълпите,
чакаш от сънищата да потъна в ръцете ти.

Ти си лято, аз съм сняг -
есента ни е спътница, и ни чака.

Да разтвориш чадъра за първия дъжд,
да танцувам по тениска навън -
от щастие за края на лятото.

И там в пропитите дрехи,
сред капките и мокрите улици -
в прегръдката ни оживява септември.

Преди слънцето да е залязло напълно,
преди снегът да е станал шепа вода - 
имаме цял сезон само за себе си.