Сценарият е ясен - криволичещ път, два автомобила, седмина приятели и тридневна екскурзия в провинцията. Крайната дестинация се нарича Лозенец, поне първоначалната идея беше такава. Но тесните пътища, чувството за свобода на двадесет и две и желанието да получим малко повече, ни отведоха на още две места - град Китен и село Българи. Онова, което беше запланувано за ваканция се превърна в екскурзия...
Има неща в живота ми, които обичам до болка, които вярвам, че са ме предопределили, които сантиментално изживявам всеки път, когато идеята за тях пресече съзнанието ми. Не знам дали е само при мен, но откривам, че именно за тези неща, които обичам всеотдайно и напълно, ми е много трудно да говоря, да ги обясня и да ги разкрия в пълнотата им. Може...
Книги: "До всички момчета, които обичах"/ "Послепис, все още те обичам"
Автор: Джени Хан
Издадени: 2014/2015 г.
Жанр: тийнейджърска проза
Оценка: ★ ★ ★ ★ ★ ★
" Мислиш ли, че има разлика?
Между това да принадлежиш на някого и да принадлежиш с някого? "
Преди да започна с ревюто по книгата искам да споделя няколко факта: 1. не съм педантична/придирчива/твърде дребнава относно жанровете на книгите. Твърдо стоя зад мнението си, че относно литературата, човек не бива да бъде прекалено взискателен, особено ако нарича себе си луд на тема книги. Все пак литературата е да разширяваш кръгозора си и да опознаваш чужди реалности, а някак това не може да се случи, ако фанатично отстояваш определен жанр и тотално забраняваш друг. За първи път се влюбих в литературата преди петнадесетина година, а активен читател се наричам от десетина, но и до днес, когато някой ме попита "Какви книги четеш?" - нямам точен отговор, защото от почти всеки жанр имам поне една любима книга. 2. преди да сте ме попитали или изгледали изпод вежди: не, 22 години не са твърде много години, за да не чета тийнейджърска проза. Има нещо едновременно и приятно, и носталгично да се връщам обратно в годините, когато съм сред страниците на подобна книга.
Тъй като "имам прекалено много работа на работа тези дни", се ангажирах с намирането на достатъчно летни, леки и препоръчани от goodreads книги, които да уплътнят времето ми на работа. В рамките на четири-пет дни прочетох три книги, а две от тях не издържам да споделя с вас в този пост, защото ОМГ, от то-о-о-о-о-о-лкова много време не съм си "падала" по поредица чак-така, колкото сега с книгите на Джени Хан.
Макар да пиша относно две книги, не мога да не наклоня везната и да кажа, че "До всички момчета, които обичах" е доста по-добра. Беше от онези книги, които ги започваш с надеждата да разнообразиш скучния следобед и само 30 минути по-късно, отказваш да оставиш книгата, защото вече те е погълнала на всяко едно ниво - героите ти се струват толкова истински, че реално можеш да си ги представиш; разбираш какво ти обяснява главната героиня и дори да греши и да взема глупави решения (понеже толкова си я заобичала) се опитваш да се поставиш на нейното място и почти й съчувстваш; прехвърляш страницата след страница и искаш да знаеш какво става после, но не допускаш да оставиш и ред непрочетен. И накрая, след 12-часов работен ден, среднощно кафе и разходка и предстояща сутрешна смяна, ти е неспособно да заспиш преди да си я прочел цялата. Надявайки се, Питър и Лара Джейн всъщност да останат заедно. А след като приключиш и последната страница - нямаш представа какво да правиш после. (за мое щастие, този път книгата имаше продължение)
Романът е препълнен с емоционален заряд, с достоверни истории за роднинските, сестринските, приятелските, любовните връзки. Проследява целия процес на съзряването, как хората се променят, как търсят своето място - в тълпите, в училищните коридори, в бъдещето си, учи, че всъщност куражът е най-ценното качество и как мечтите се сбъдват, единствено трябва да действаш към тях. Очарована съм от това колко поучителна може да бъде книга, привидно толкова гладка за четене.
" Той те гледа.
Когато не обръщаш внимание и си разсеяна.
Гледа те, сякаш иска да знае дали си прекарваш добре."
Но най-най-най-най-любимото ми нещо в цялата книга си остава Питър! Мога смело да призная, че все още съм способна да се влюбвам в литературни герои и да въздишам по несъществуващите им характери и да ги обичам в невъзможността им. Имах нужда да получа емоция, а най-малко очаквах точно тази книга да ми я даде. От години не бях чела заинтригуващи истории за стереотипното момче, което се променя, защото най-накрая обича, за затвореното момиче, чийто свят се открива в пълнотата му, когато се срещне с любовта, за отношенията между куче и котка, връзката тип "ти гониш". И ревност, и смях, и страст, и борене със самия себе си - тази книга имаше всичко, от което се нуждаех. Сега тя има всичките ми емоции.
"За нас" Питър ме поправя.
"Направих го за нас."
Той преплита пръстите си с моите.
"Сега сме аз и ти, хлапе"
♥
Книга: 451° по Фаренхайт Автор: Рей Бредбъри Издадена: 1953 г. Жанр: антиутопия Оценка: ★★★★☆☆ 451 ° по Фаренхайт - температура, при която хартията се възпламенява и гори... От дълго време насам се канех да прочета романа на Бредбъри и, дали защото случих на точния момент, или актуалността на препратките, които книгата прави към съвремието, тази класика нито ми беше трудна за четене,...
Иска ми се да вървя по неотъпканото. - да създавам свои светове, да чертая съдби. - да се предизвиквам понякога, да изненадвам и себе си. Иска ми се да не познавам комфортното, и да ми е неудобно: - непознато, - не по мярка; За да мога да се опозная, за да позная - триумфа. Зад завоя чакат мечти за прегръщане. И аз чакам...
Той най-накрая ще ме обича! Ще обича всяка малка част от преобразяването ми, ще се влюби в начина, по който изглеждам, ще бъде горд от това, че най-накрая съм жената, която той поиска да бъда! Жената, която и аз поисках да съм, единствено за него. Огледалото пред мен рисува хармония – между неувереното, крехкото, едва забележимото момиче отпреди няколко...