"До всички момчета, които обичах"/ "Послепис, все още те обичам"

10:25



Книги: "До всички момчета, които обичах"/ "Послепис, все още те обичам"
Автор: Джени Хан
Издадени: 2014/2015 г.
Жанр: тийнейджърска проза
Оценка      


" Мислиш ли, че има разлика? 
Между това да принадлежиш на някого и да принадлежиш с някого"

                  Преди да започна с ревюто по книгата искам да споделя няколко факта: 1. не съм педантична/придирчива/твърде дребнава относно жанровете на книгите. Твърдо стоя зад мнението си, че относно литературата, човек не бива да бъде прекалено взискателен, особено ако нарича себе си луд на тема книги. Все пак литературата е да разширяваш кръгозора си и да опознаваш чужди реалности, а някак това не може да се случи, ако фанатично отстояваш определен жанр и тотално забраняваш друг. За първи път се влюбих в литературата преди петнадесетина година, а активен читател се наричам от десетина, но и до днес, когато някой ме попита "Какви книги четеш?" - нямам точен отговор, защото от почти всеки жанр имам поне една любима книга. 2. преди да сте ме попитали или изгледали изпод вежди: не, 22 години не са твърде много години, за да не чета тийнейджърска проза. Има нещо едновременно и приятно, и носталгично да се връщам обратно в годините, когато съм сред страниците на подобна книга.

            Тъй като "имам прекалено много работа на работа тези дни", се ангажирах с намирането на достатъчно летни, леки и препоръчани от goodreads книги, които да уплътнят времето ми на работа. В рамките на четири-пет дни прочетох три книги, а две от тях не издържам да споделя с вас в този пост, защото ОМГ, от то-о-о-о-о-о-лкова много време не съм си "падала" по поредица чак-така, колкото сега с книгите на Джени Хан. 

                     Макар да пиша относно две книги, не мога да не наклоня везната и да кажа, че "До всички момчета, които обичах" е доста по-добра. Беше от онези книги, които ги започваш с надеждата да разнообразиш скучния следобед и само 30 минути по-късно, отказваш да оставиш книгата, защото вече те е погълнала на всяко едно ниво - героите ти се струват толкова истински, че реално можеш да си ги представиш; разбираш какво ти обяснява главната героиня и дори да греши и да взема глупави решения (понеже толкова си я заобичала) се опитваш да се поставиш на нейното място и почти й съчувстваш; прехвърляш страницата след страница и искаш да знаеш какво става после, но не допускаш да оставиш и ред непрочетен. И накрая, след 12-часов работен ден, среднощно кафе и разходка и предстояща сутрешна смяна, ти е неспособно да заспиш преди да си я прочел цялата. Надявайки се, Питър и Лара Джейн всъщност да останат заедно. А след като приключиш и последната страница - нямаш представа какво да правиш после. (за мое щастие, този път книгата имаше продължение)

                  Романът е препълнен с емоционален заряд, с достоверни истории за роднинските, сестринските, приятелските, любовните връзки. Проследява целия процес на съзряването, как хората се променят, как търсят своето място - в тълпите, в училищните коридори, в бъдещето си, учи, че всъщност куражът е най-ценното качество и как мечтите се сбъдват, единствено трябва да действаш към тях. Очарована съм от това колко поучителна може да бъде книга, привидно толкова гладка за четене.


" Той те гледа. 
Когато не обръщаш внимание и си разсеяна. 
Гледа те, сякаш иска да знае дали си прекарваш добре."


"Какво ви е на вас момичета, когато опре до момчета и дъжд?"

"Харесваш единствено момчета, които знаеш, че не можеш да имаш, 
защото се страхуваш!"

Но най-най-най-най-любимото ми нещо в цялата книга си остава Питър! Мога смело да призная, че все още съм способна да се влюбвам в литературни герои и да въздишам по несъществуващите им характери и да ги обичам в невъзможността им. Имах нужда да получа емоция, а най-малко очаквах точно тази книга да ми я даде. От години не бях чела заинтригуващи истории за стереотипното момче, което се променя, защото най-накрая обича, за затвореното момиче, чийто свят се открива в пълнотата му, когато се срещне с любовта, за отношенията между куче и котка, връзката тип "ти гониш". И ревност, и смях, и страст, и борене със самия себе си - тази книга имаше всичко, от което се нуждаех. Сега тя има всичките ми емоции.


"За нас" Питър ме поправя.
"Направих го за нас." 
Той преплита пръстите си с моите. 
"Сега сме аз и ти, хлапе"






PS: Сам Клафлин е перфектният Питър. 

You Might Also Like

3 коментара

  1. Анонимен25 юли 2017 г., 8:50

    Здравей!Прочетох първата книга и мисля че наистина е страхотна. Може би пиша доста късно, но все пак исках да попитам, мога ли да си купя втората книга с български превод? :) Бкагодаря предварително!

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Откъде си си купила втората книга? Спешно!!! Чак ми се реве. Толкова се зарибих, че я прочетох за два дни!!!!

    ОтговорИзтриване