When there's jazz, there is Christmas; 

from beyondparadisee on 8tracks Radio.

Към тези - в winamp добавям и коледните кавъри на Glee, и целият албум на Michael Buble. Безотказно и винаги. 

Пожелавам ви свръхщастие, когато пускате мелодиите, докато печете курабийки,

докато слагате първите лампички, докато нареждате елхата и докато четете "Коледна песен" на Дикенс, например.
:)

На себе си пожелавам това да е първият от много коледни постове - предстоящи.

ххх

Кратка версия на дългата история: сестра ми, подарък от работа, подарък за мен. Така, съвсем неочаквано, без предварително планиране и излишна суматоха относно настаняване, дестинация и транспорт, се роди идеята за първата ми почивка през дългоочакваната ми отпуска. Подаръкът беше Банско, един хотел, разположен в непосредствена близост до билата на планините и два дни бягство обратно към местата, които ми пазят еднопосочен билет към детството. Било и за кратко. 

Септември е малък, пъстър, поолющен и носи едно чувство на нещо отдавна състояло се, което те кара да го обичаш - заради меланхолията, заради уединението и защото те приема най-гостоприемно. Телефоните на гарата са от времето на соца, боята на сградите - отдавна започнала да пада, а повечето от тях се молят за реставриране. Това е първата спирка на близо 15-часовия път и е най-първата, от които започваш да усещаш присъствието на планината. 

 Малкото влакче, теснолинейката, почти парният локомотив или мини версията на "Хогуортс експрес" е причината, поради която се радвам като малко дете, когато пристигам на задния коловоз на гарата в Септември. Уютно е, симпатично зелено, има пространство между отделните вагони и именно там застъпих по време на пътя - докато влакът се движи, а около мен се редуват умопомрачителните гледки на велинградското дефиле, родопските пасища и реки, исполинското величие на Пирин планина. Към края на пътя заставам на изхода на последния вагон и откривам, че той не е затворен, а има прозорец без стъкло и гледка, от която надзърта приключение.

И пристигаме в Банско - тръгнали в единадесет вечерта, а часовникът вече сочи ден по-късно и два и половина на обяд. От пътя не сме усетили нищо, а напротив - обичаме го, защото е прелюдия. 

Имаме си спа със сауна, басейн и джакузи; йога студио и фитнес център; безплатен чай и кафе в стаята и вечери на шведска маса. Бягство е - от динамиката на ежедневието, от стресът на работа, към идилията на почивката и спокойствието. 

Не пропускаме да се разходим в следобеден Банско. Ветровито е, но не е студено, облаците са начумерени и от обяд обещават дъжд, слънцето ту се губи, ту се ражда и успяваме за един ден да усетим трите сезона на планината. Липсва само мразът на планината, но пък е и по-удобно, за да научим за възрожденските къщи, църквата Света Троица и къщите-музеи на Неофит Рилски и Никола Вапцаров. По тези места живее история на хилядоледия, части от нея разказана, друга оставена на въображението и това е причината, поради която се чувстваш почти незначителен, докато вървиш по улиците на векове и животи. И не е лошо да се чувстваш малък, когато изпитваш такова величие и благодарност, че именно твоите ходила остават стъпки в следите на другите - велики. 

Уикендът приключва бързо, ама само календарно. Защото би било неблагодарно, ако кажа, че е било кратко или недостатъчно. Само два дни, а пък хиляди пъти въртележки от емоции, почти непрестанен смях и домашен уют и близост, които ме накараха да си спомня защо точно обичам живота в неговите най-семпли щрихи. 

Допълнения

• 100 гр. сусам;
• 100 гр. кокосови стърготини;
• плодове, нарязани на ренде;

Първата част включва продуктите за основната консистенцията на двете бурканчета с гранола. Ядките се смесват и се смилат добре, за да заприличат на брашно, а след това към тях се прибавя и сусамовия тахан. Ако такъв липсва е хубаво да сложите малко прясно мляко, вода или разтопено масло, с идеята сместа да стане по-лепкава. 

Брашното от ядките се изсипва в купа и в зависимост от предпочитанията ви, започвате да добавяте допълнителните съставки. Аз разделих моята смес на две - в едната сложих сусам и рендирана круша, а в другата изсипах кокосовите стърготини. Ако решите да добавяте плод, имайте предвид, че по-бързо хваща влага и изменя вкусовите си характеристики цялата гранола, просто защото плодовете имат кратък срок на годност. Гранолата с кокоса е вече на цяла седмица и е същата на вкус като в самото начало. 

Когато гранолата ви е готова, я разстелете върху хартия за печене и оформете правоъгълник с помощта на шпатула (или ръцете ви ). 

Поставете сместа в тавичка и печете за около 15 минути на 180 градуса. Ако сте добавили масло предполагам, че директно ще можете да си направите гранола барс, каквито са пакетираните сусамки например. Моята гранола стана рохкава, но и такава ми беше идеята.

Това е най-добрият ми старт на деня. Надявам се да ви хареса. 

Facebook page

хх

  

През 2010 година - в периода между единадесети и дванадесети клас - бях част от училищния клуб по "Журналистика" и от тогава варират първите ми опити да резюмирам романи и да подчертавам красотите им. Влюбена в някакви отминали гимназиални времена, а и заради съвсем скорошната ми среща с учителите от тогава, полюбопитствах дали все още са пазени електронните архиви на училищния вестник. Съвсем кратко търсене ми трябваше, за да открия, че името ми все още стои като завършек на рубриката "Аз чета".

В един от броевете разказвам за "новоизлязлата" на книжния пазар книга на Никълъс Спаркс - "Тетрадката". Като пропусна критиката към собственото си писане, мога директно да прескоча на това, че само един-два излети абзаца мислене ми бяха достатъчни да си припомня, че - леле, този малък роман, наистина ме затрогна.

Затова се връщам тук при вас, ако не друго - то поне да споделя любимите си цитати. Книгата ми още е нащърбена в крайчетата на страниците, упоменавайки, че нещо интересно се е случило точно там. Всъщност, все още не съм прегледала цитатите, така че паралелно с вас - и на мен ми е безизвестно какво точно я е развълнувало 17-годишната ми версия. Та, започвам с любимите (макар позабравени) цитати, извезани изпод перото на Спаркс.

"Все още си млада.
Ще отнеме време.

Да познаваш хората -
по чертите,
по дълбините,
по формите."

Така ме учеше баба.

"На вече изписаното;
някой друг
издълбал е история."

А аз я гледам с умиление,
благодарност,
довереност -
и ще запомня.

Сълзите не правят елексири.
Доброта не е, щом против теб е.
Половинчата обич няма.

"Ръцете треперят,
защото са изгубили опора."

"Тежи ли гримът килограми,
тъгата в тонове пъти повече е."

"Излъже ли някой приятел,
ще излъже и теб. Неведнъж...
Завинаги. Пази се."

"Но преди всичко
пази ги -
онези с бръчките по челото,
угрижените, състрадателните, смирените.
Онези с неуверената походка,
наведената глава, прегърбените рамене.
Онези с тихия глас, с поглед,
крещящ за загадки.

Той знае истории, той живее животи,
той е бил теб, преди да стане себе си.
И единствен разбира.
Че само онзи, който страда, се превръща в човек. "

Напоследък съм се захванала с предекориране на стаята ми и се опитвам да освежа всеки неин ъгъл. Търсейки различни идеи, съвсем между другото попаднах на секция в Pinterest, свързана с есенното декориране и украсите за Хелоуин, откъдето пък започна близо двучасово скролване и вдъхновяване. 

В България празникът на Вси светии може и да придобива популярност, но почти съм сигурна, че хората, които обзавеждат домовете си с тематични украшения са единици. На мен самата все още ми се вижда неестествено да подреждам издълбани тикви, восъчни фигури и кървави отпечатъци по прозорците в чест на празника, но от друга страна съм готова безрезервно да приютя "есенния дух" в апартамента тази година.

Оранжево-червеникавите отенъци, дървесината, оползотворяването на окапали листа, есенните дръвчета ме изпълват с усещане на спокойствие. Любопитни са ми крафт проектите и ме привличат множеството идеи в Интернет, затова и днес имах творчески следобед в малката ми стая. 

Венецът, който се заех да правя, всъщност не представлява някаква философия, но използването на много парчета от панделки го превръща в истински разтегач на време. Отне ми към два часа и половина да го завърша, а към края старанието ми вече отстъпваше място на досадата. 

За венеца ще са ви нужни: 

Използвах оранжеви, червени, бордо, телесни и кафеникави панделки, но съм сигурна, че безпроблемно можете да експериментирате цветово. 

Денят се люлее в колебание. Мъглата е основно действащо лице. В очакване да завали, но не съвсем. Октомври е.

Кой каза, че е рано за вълнени шапки и плетени шалове? 

      Една от ключовите думи, която описва моята 2015 година, е злато. Буквално присъства навсякъде - от първия сериал за годината, през музиката, до баловете, временните татуировки и дрехите. Навлизаме в десетия месец и десет пъти повече обичам златистите елементи отколкото в началото на малката ми мания. Възприех го като нещо толкова лично, че изневерявам на принципите си, ако не заложа на него в почти всеки аутфит в почивните ми дни. 

        Черното от друга страна рядко е моят цвят. Почти не припарвам до него, освен ако не говорим за онези екслузивни, специални моменти на годината, в които сякаш черното винаги е правилният отговор, щом отворя вратите на гардероба си. Дали се дължи на неспокойното време? Или на факта, че за рождения ми ден получих дългожеланата черна федора за подарък? Не мога да бъда сигурна.

           Със сигурност обаче не мога да се сдържа.
           Комбинирам го със златистите отенъци на аксесоарите, петролните цветове на камъните и освежавам с тъмносиньо.

           

Този е първият аутфит пост от останалите предстоящи. 

Едновременно с нотка на аристократичност и комфортна принципиалност, 

ви представям градска визия no.1

Рокля - H&M

Бижута - Six

Чанта, чорапогащник - неизвестен магазин

Федора - H&M

Оксфорт обувки - Paolo Botticelli 

Докато времето навън продължава да ми внушава манипулации сякаш е точният момент да заредя плейлиста с коледна музика, да купувам коледни декорации и да се чудя какво да купя за Коледа на близките си, аз упорито си повтарям, че е просто октомврийска аномалия и се възползвам от прохладата по най-добрия възможен начин. Той включва печене, крафт-проекти, първият маратон на "Момичетата Гилмор" и първата книга от новата поредица на Сара Дж. Мас. За всичко това планирам да пиша и хронологично започвам с рецепта на едни непретенциозни, полусладки/полусолени курабийки, които са перфектното здравословно решение. 

Представям ви рецептата за скоунс-курабийките като не претендирам, че е напълно дословна спрямо оригинала. Ирландският скоунс е т.нар. "бърз хляб", предполагаемо появил се по времето на кралица Виктория и средата на 17 век. Като основни съставки за тестото се спрягат пшениченото и ръженото брашно, а също и овесените ядки. Сервирали се със домашно сладко и с домашно крема сирене, обикновено по време на следобедното чаено парти в британския корт. От там се появява и синонимът им "чаени тортички".

Колкото и да модифицирам рецепти и да изнамирам "истинската", съм напълно убедена, че докато не посетя ирландска или лондонска кафетерия, няма да се доближа до автентичния им вкус. Затова междувременно експериментирам в кухнята и услаждам дъждовните си следобеди с тази хрупкава версия на скоунси, подходяща както за закуска, така и за почерпка на гости.

• 220г брашно
• 50 г захар (обикновено я пропускам) 
• 2 ч.л. бакпулвер
• 180мл гъст много студен айран
• 100г студено масло, нарязано на кубчета
• 50-60г фини овесени ядки 
• кората на един лимон
• ванилия