2009 година е.

Септември, краят на лятото.

Стоя с най-добрата си приятелка в любимата ни сладкарница след ден, прекаран в пазарене за книги и пием студени кафета към шест следобед. Тя седи на люлката, а аз съм на стола срещу нея и я слушам как се втурва да ми обяснява за тази нова поредица книги, за която ще правят сериал. Разказва ми синопсиса, а умът ми шава някъде в пространството, рисувайки думите ѝ за гарвани, двама братя, кръвожаден вампир, слабохарактерна главна героиня със студена красота, някаква вещица и много, много драма. Слънцето се спуска към залез, а тя толкова пламенно споделя сюжети, че ми е трудно да не се влюбя в любовта ѝ към главния герой. По това време тя е фенка на сериала „Изгубени” и обожава Буун, въпреки че той умира в самото начало на първи сезон. За нейно огромно щастие, актьорът е кастнат в главната роля на Деймън Салваторе (любимецът ѝ от поредицата) и по всичко личи, че думите ѝ са само началото на нещо съвсем ново, съвсем различно, съвсем наше.

Прибирам се, под ръка с новата си книга, и търся в google повече за сериала. Виждам българката, която ще играе главната роля, виждам и Иън Сомерхалдер и съм „еха, годините са му се отразили твърде позитивно”. Разбирам я защо вече го обича и започвам да чета, за да опозная повече и нейната любов.

Поредицата „Дневниците на вампира” ме заставя посред нощите, в неуморно четене, в страница сред страница, залутана в емоциите си и тинейджърското желание да търся магия, вълнение, привързаност отвъд училищната реалност. Дотолкова се влюбвам в поредицата, че когато ставам част от журналистическия клуб в гимназията само няколко месеца по-късно, тя е първата, която препоръчвам на съучениците си.

Ето я и статията, която написах тогава - преди осем години и абсолютно некоригирана.

Историята разказва за живота на американската тийнейджърка  Елена Гилбърт, която е типичното американско момиче – сдържана и самоуверена , момичето , което е мечтата на всяко едно момче , момичето , каквото всяко друго момиче иска да бъде.Макар многобройните й ухажори, никой никога не е успявал да предизвика интерес в нея , никой никога не е запалвал бурна страст в душата й. Но това е на път да се промени.

В малкото градче Фелс Чърч се появява мистериозният Стефан Салваторе – красив, възпитан и изискан , той прави всичко възможно да стои далеч от Елена ,упорито търси начин да не влиза в живота й. Колкото повече той се старае да я отблъсне, толкова по-голям става интересът на Елена към новото момче. С настъпателните си ходове и постепенното сближаване русокоската разбира, че Стефан пази забулена тайна от векове насам – той е обречен на вечен живот като вампир. Разцъфващата любов между двамата е помрачена от странните събития , които започват все по-често да се случват в града и от студенокръвният и арогантен новодошъл – Деймън Салваторе, по-големият брат на Стефан. В играта на добро и зло, Смит умело разкрива причината за враждата между двамата братя, огромният интерес на Деймън към Елена и „Пробуждане” завършва по драматичен начин, който ни кара с нетърпение да разгърнем страниците на следващата книга от поредицата.

 Какво се случва по нататък? Няма да издавам. Само знайте , че втората книга „Борбата” излиза на 09.11.2009 г. и е също толкова интересна. Ако пък искате да се запознаете час по-скоро с героите – вече има и екранизация на книгите , сериал , който носи същото заглавие. Той е дело на успешната американска телевизия CW, която отговаря за сериали като „Свръхестествено” и „Смолвил”.

Лично мнение: Определено това е една от  малкото фентъзи книги , които породи такъв огромен интерес от моя страна. Харесва ми факта ,че героите са много различни един от друг , всеки има своите принципи и се опитва да ги отстоява. Харесва ми това, че Елена е като ябълката на раздора, непрекъснати са споровете покрай нея и то не от другиго, а от братята. Що се отнася до тях самите , лично симпатизирам повече на Деймън. Стефан е прекалено сладникав и може би съм се уморила от еднообразието на подобни герои. Деймън е като глътка свеж въздух измежду всички комерсиализирани добри момчета, издигнати на пиедестал от поредната тийнейджърка. Самата му харизматичност е в това да бъде различен от другия. Съветвам ви – красотата на поредицата е огромна , затова четете. Мисля , че ако сте харесали „Здрач”,  ще останете доволни.

(...)

( :D )

Та, с течение на времето – разликите между сериала и книгите, станаха много повече, отколкото приликите някога са били. И въпреки това – и двете адаптации на замислената история ме трогнаха по толкова много начини. Исках да напиша този пост, защото сигурно за повечето „Дневниците на вампира” е просто поредния свършил сериал. Не за мен и изобщо.

Аз порастнах с него. От 16 до 24 години не съм пропускала нито една седмица, в която трепетно чакам нов епизод. Още помня онзи септември, когато двете със сестра ми лежахме и гледахме пилотния епизод. Още помня манията ни (нейната, моята, на най-добрата ми приятелка) по кожени якета, шалове и сини бижута в чест на лапис лазулис. Помня колко много оприличаваха сестра ми на Нина Добрев и как стана втора в конкурс за doppelganger. Помня как отивах на лагер, а по телефона най-добрата ми приятелка ми разправяше за епизода, който не можах да гледам на време, защото бях извън града. Помня колко много root-вахме за Delena всички и честно казано не мисля, че познавам някой, който да е бил за Stelena :D. Помня как взривихме апартамента от ярост покрай онази целувка на верандата на Елена между Деймън и Катрин. Помня какво дете бях тогава и съвсем реално – този сериал проследи най-съществените ми години от съзряването ми.

Пази спомените за връзките ми с момчетата – за онази, която започна с пиене на уиски на мекия под в един пълен апартамент към четири сутринта, за онази, която никога не беше; пази спомените за будните вечери с приятели, пази спомените за първите ми сривове и първата ми истинска любов. Събрал е толкова много асоциации, събрал е толкова живи моменти със саундтрака си, че се е превърнал в тотална част от мен. Затова и – предвид, че вече ме познавате – не е изненадващо да споделя, че когато казвам „довиждане на него”, казвам „довиждане” и на един период, който ме направи момичето днес.

Bittersweet e, честно казано. Ама май везната се накланя повече към тъжното, предвид сълзите, които изревахме снощи със сестра ми. Не искам да спойлвам сюжета на тези, които не са гледали, затова просто ще кажа, че финалният епизод си е въртележка от емоции. И отново – саундтракът. Мисля, че официално Дневниците е сериалът с най-добра музика.

Та, спрях се уж за малко, а то стана цял разказ :D Просто имах нужда да отдам почит на сериала, да си го запазя тук сред редовете и да си помня, колко много ми е дал. Поздравявам ви с ето тази песен и (ако изобщо някой е пропуснал) съветвам съвсем искрено да хвърлите едно око и на книгите, и на епизодите.

Книга: "Само една нощ”

Автор: Симона Арнщед

Издателство: Егмонт България

Жанр: all-of-my-emotions, best-boyfiends, contemporary, favorite, favorites, lovestories-worth-reading, new-adult, romance, word-porn

Оценка: ★★★★★

♥

"Една нощ. 

Само една нощ.

Със сигурност нямаше да има значение за никого."

Преди да започна с ревюто искам само да кажа, че доста се лутах по време на прочита в колебание колко звезди да дам накрая за романа. Няколко момента ми идваха в твърде повече, докато четях, но в края на краищата дори и тези сцени се обръщаха логически, карайки ме да им вярвам. А начинът, по който завърша книгата – нямам предвид сюжетно изобщо, а единствено чисто емоционално – ме остави с тотално убеждение, че „Само една нощ” си заслужава петте звезди, при това за всички 607 страници.

Обожавам, че именно това беше романът, с който открих книжните завоевания на 2017-та година. Ако трябва да го представя в най-общи щрихи, историята е динамична, изчерпателно представена, комплексна и множествено сюжетна и няма нито една художествена липса. Толкова суперлативи мога да изброя по романа и въпреки това, пак биха ми се сторили недостатъчни.

Наталия де ла Грип е съвсем различна главна героиня. Излязла от всякакви стериотипи и пълна със съдържание и история, тя е като свеж литературен полъх. Харесва ми това, че е изградена без никаква посредственост, непреклонна към статуквото, с твърдо мнение и твърди решения, кариеристка, която познава живота предимно през призмата на числата. Докато не среща Дейвид Хамар.

Той обира всяка овация. Затрогна ме от първата страница и нямаше нито един момент в книгата, в който да спра да вярвам на емоциите му, мислите му, причините му. При него най-много обичам ретроспекциите ѝ и разказите за това какъв е бил животът му преди да стане превъплъщение на състоятелен, заможен и елитен човек. 

Още по-любим момент от сюжета е и фактът, че действието се развива в Швеция. Беше ми много любопитно да чета и да си създавам размечтани представи. Вече истински ми се ходи на пътешествие към Скандинавските страни. :D

Другата интересна част е свързана с това колко много икономика, корпоративни финанси и стокови пазари има в сюжета. Макар да съм учила международни финанси и да съм си го превърнала в един от най-захласнатите предмети в университета, чак сега си припомних защо толкова много ми харесва вълнението на рисковите пазари. Много интелигентно захванати идеи и добре описани, дотолкова, че в някои моменти си опреснявах знанията за акции и банки. :D

И накрая, въпреки че е най-съществената причина да обичам романа, сред тези 607 страници кипят толкова много емоции, че книгата направо си е чиста находка. Не очаквах изобщо да има толкова изчерпателни моменти и толкова силен заряд. Не става въпрос само за любовта на главните герои, ами и за всички останали взаимоотношения. Препълнена е с цитати и метафори, че вътрешно кипях от радост след всеки последвал сюблимен момент.

Горещо препоръчвам „Само една нощ” особено за студените януарски дни. Създава едно топло настроение с мечтание за летен Стокхолм и купони край плажа, че наистина те кара да се чувстваш добре.

 ПП: А, да. И корицата! Корицата е впечатляващо великолепна. ♥

Честит първи декември, блогъри ♥

Вписвам се в тазгодишния Blogmas с най-първия си пост.

         

Бяха няколко луди месеци. Всъщност беше луда година.

Може би сте познали по отсъствието ми, а може би – дори не ви е направило впечатление. Какъвто и да е случаят, спирам се тук, за да ви споделя причините си и да ви споделя нещо, което пазих в тайна последните няколко месеца.

         

Паралелно със започването на активността ми в този блог – края на 2012^та/началото на 2013^та, започнах и писането на първия ми истински роман. Казвам истински, защото през гимназиалните си години опитах да напиша първата си проза, но така и не почувствах нужната увереност, за да го реализирам като проект. Със стартирането на втория ми опит да пиша роман – вече знаех кои грешки не искам да допускам, а и усещах някакъв вътрешен порив, че този път искам да създам литература, така както трябва. Или поне да се опитам да създам такава.

         Преди две години вторият ми роман беше завършен. Тогава се подвизаваше с работното заглавие „Някога под липите” и когато приключих с последната глава само двама човека знаеха за него. Сестра ми и една от най-близките ми приятелки. Първите им овации,  шумни одобрения, окуражаване и стимулиране ме накараха истински да искам да изляза от собствените си сенки. Малко по-късно, докато работих в „Теодор”, раздадох напечатания екземпляр на колежките си. Четири от тях прочетоха романа за отрицателно време и когато ме засипаха с любов и любопитство да знаят повече, покрай истинската история, която следва сюжета, бях едновременно и overwhelmed, и стъписана от това как е възможно хората реално да ме взимат на сериозно. По това време, в този блог, започнах да споделям и личното си творчество с всички вас. Нека да звучи тривиално, но вашата обратна връзка и положителните ви коментари, допълнително ме мотивираха да искам повече. Дори публикувах и откъс от романа - тази глава тук. :)

         

Така и не се научих да се определям като писател, а днес вече първата ми книга е превърната в реалност. Заглавието ѝ е ''Никога достатъчни'', а издателството, което ме подкрепи в първото ми начинание е ''Арт Етърнал''. Тиражът на книгата ще се разпространява в тяхната търговска мрежа, за която съм подготвила ето този линк. 

Безкрайно съм им благодарна затова, че повярваха в мен след само три глави изпратени като откъс. Благодарна съм и затова, че въпросната ми приятелка – Ани, ми беше навигатор, стимулатор, инициатор и че тя е главният виновен, затова, че книгата се превърна от архив на компютъра в книжен проект, който скоро всеки, който иска, ще може да държи в ръцете си.

През август тази година подписах договора си. През септември получих първите варианти за корицата. През октомври беше извършена цялата редакция и корекция на романа. За извънредно кратък период ми заявиха, че издаването на книгата ще бъде през ноември. Още помня как попитах три пъти в телефонната слушалка да ми потвърдят, че става въпрос за издаване в дните 20-25 ноември.

Този уикенд бях в София за дебютното представяне на романа в две предавания на живо – в телевизията ''България он еър'' и ''Дарик радио''. Тревожността ми беше поставена пред съвсем нови изпитания. :D След бурен рев, страх до треперене и невъобразимо минимално количество сън, в крайна сметка се появих и в двете студиа, без да позволя на паник атаките да ме саботират. Цитатът „She believed she could so she did” определено е девизът на годината ми.

         И така – пристигнах в събота сутринта в студената София и първата ми спирка беше задължително тематична – Starbucks кафенето до НДК. Казвам тематична, защото аналогът на кафенето, в което е първата сцена от романа, е точно той. :)  Изобщо целият vibe на коледната София припокрива емоциите, които изпитвах докато пишех първите глави на книгата. Щастлива съм от това, че декември е месецът, в който историята оживява. Съвсем на място си пристигна всичко, дори първият сняг. :)

         

Затова и споделям няколко снимки от пребиваването ми в София, за да можете поне малко да почувствате гамата от емоции, която изпитвах аз, докато се разхождах преди първата ми огромна лична победа. Раздавам ви това коледно настроение, тези първи мои писателски трепети и изяви, приканвам ви да се озъртате из книжарниците на Арт Плюс и се надявам да се доберете до моята история и да я превърнете във ваша. Не претендирам, че е литературен шедьовър, но съвсем точно ще е да си призная, че историята е истинска.

        

       

Нямам информация колко време ще отнеме на издателството да разпространят романа във всички книжарници, но се надявам то да е отрицателно. Каня ви в страницата ми Никога достатъчни, където, ако сте любопитни, можете да получите повече информация относно романа. И ви благодаря предварително. :)

Книга: Всичко, всичко

Автор: Никола Юн

Издадена: 2016г., издателство "Ибис"

Жанр: young-adult, romance

Оценка: ★★★☆☆

❤

“prom·ise (ˈpräməs) n. pl. -

 es. 1. The lie you want to keep. [2015, Whittier]” 

Книга: Ние, останалите, просто живеем тук

Автор: Патрик Нес

Издадена: 2015г., Artline studios

Жанр: young-adult, new-fantasy

Оценка: ★★★☆☆

“Anxiety is a feeling grown too large. A feeling grown aggressive and dangerous. You're responsible for its consequences, you're responsible for treating it. But Michael, you're not responsible for causing it. You're not morally at fault for it.”

❤

Имам прилично доста двуполюсно мнение за книгата.

Хубаво би било да започна с това, че ако не беше блог пространството тук, и специално блогът на Ева, надали щях да обърна внимание на автора Патрик Нес. След книгата, разбирам причините да бъде обичан толкова и разбирам защо впечатлява мнозина от вас. От една страна съм толкова очарована от стила на писане и магията, която създава с думите си, че нямам търпение да продължа със следващо негово произведение.

„Ние, останалите, просто живеем тук” е доста различна книга от всички подобни, които съм чела в този жанр. Сега като пиша това ревю се замислям, дали наистина мога с точност да определя какъв е жанра, защото наистина обединява няколко повествователни идеи. Някаква смесица от young adult, new fantasy и contemporary, която още с първите страници заграбих с ентусиазъм.

Основната сюжетна линия се развива в един малък провинциален град в Щатите, където всеки знае всекиго и никога нищо ново не се случва. Освен, разбира се, странните периоди на свръхестествени вълнения, които винаги са свързани с избраните и никога с онеправданите. Харесвам гледната точка на писане, от която явно прозира идеята, че не е задължително да си суперспециален, за да си част от суперспециална история. Това по някакъв начин отново закореспондира с личните ми пристрастия към героите, които не са точно герои и понякога (често) имат голяма нужда от спасяване. В последствие се оказва, че единствени те са си спасители, а не спасители на някой друг или спасени от трети.

Компанията от четирима (петима) приятели е обрала стериотипите на двадесет и първи век. Въпреки това, нито за момент повествованието не беше тягостно за четене, не успя да ме накара да се чувствам некомфортно, нито дори не събуди някакво огнетено съчувствие у мен. Дори напротив. Чисто информативно се говореше за обсесивно-компулсивно разстройство, тревожност, нарушени хранители навици, бисексуалност и правата на чернокожите. Хареса ми да чета за хората като за хора, а не като за увредени, заслужаващи съжаляване, книжни герои. Харесва ми идеята за себе-борбата, себе-обичането, себе-изразяването.

❤

“Because sometimes there are problems bigger than this week’s end of the world 

and sometimes you just have to find the extraordinary in your ordinary life.” 

Частта, която не ми харесва е главно свързана със сюжета на историята. Още от първата страница, читателят е впуснат в едно повествование, което сякаш започва някъде из средата. Строи се напрежение, струи вълнение след всяко оплитане на историята, акцентираният паралел с историята на избраните в началото на всяка глава допълнително увеличава нетърпението и angst-а на прочитаното. И в един момент се оказва, че не е чак от такава важност какъв е светът на избраните, кои са избраните и за какво за избрани. Което вероятно трябваше да очаквам от самото начало предвид заглавието :D За съжаление, в края на книгата останах с едно празно усещане за недовършеност, което не успя да нареди тази книга на рафта ми с най-добри попадения.

Въпреки това, нареди Патрик Нес в категорията автори, чието творчество си обещавам да следя.

Не давам пълен набор от звезди, може би дори подценявам самото си оценяване, но ви препоръчвам да прочетете историята, ако търсите компания за дъждовните вечери.

Може би вашите причини да обичате историята, ще са повече от моите, и ще ви помогне да превърне книгата във фаворит.