Всичко, всичко от Никола Юн - ревю
18:04
Книга: Всичко, всичко
Автор: Никола Юн
Издадена: 2016г., издателство "Ибис"
Жанр: young-adult, romance
Оценка: ★★★☆☆
❤
“prom·ise (ˈpräməs) n. pl. -
es. 1. The lie you want to keep. [2015, Whittier]”
Всичко,
всичко” е роман, бързо набрал популярност. Много от нас очакваха превода и
възможността да я държат в ръцете си, а
сега след цялата шумотевица и след прочита, усещам себе си като читател, очаквал
много повече от историята. Ето какво прави голямата реклама с големите
очаквания. :D
Забелязвам
колко много от блогърите препоръчваха, обичаха и хвалеха книгата, но аз няма да
вляза в тази категория. За основна причина ще отбележа фактът, че аз не съм
целевата аудитория на тази книга.
„Всичко,
всичко” ме въведе в първата глава плавно, редовете се четяха леко, половината
от страниците са интерактивно написани (нещо, което истински ми хареса) и преди
да се усетя, вече бях прехвърлила 80 страници. Изказът на писателката е приятен
на доста от местата, дори прегънах няколко страници в чест на добрите цитати. За
мое съжаление обаче – онова, което намирах за сладко в историята от началото и
което ме караше да разлиствам страниците скорострелно, изведнъж се превърна в
прекалено сладникаво.
Истината
е, че очаквах много повече.
Като
се започне от това, че героите ми се струваха безлични и противоречиви в много
от главите, диалозите някак посредствени и разговори от тип „между впрочем” и
се стигне до възможно най-предсказуемите развръзки. От тук идва и фактът, че
финала на книгата буди въпроси за страшно много от нелогическите връзки. Не
мога да кажа повече, тъй като ще разваля сюжета, но предполагам, ако сте я
прочели, ще разберете за какво говоря.
Този
роман е типичен пример за тези автори, за които съвсем ясно и отчетливо се
вижда, че са родени с талант да пишат. Както споменах – има хубави цитати,
често мислите на Маделин са on point и те карат да
чувстваш нещо, идеята за изрисуваните страници и кореспондеция под формата на
имейли, също са свежест в литературата.
Думите
са подредени добре, историята не. И най-мразя, когато това се случва. :D
0 коментара