Ако някога пак се осмеля да разкажа на някого за теб, но за теб в самото начало, то ще е начало на приказка, вероятно написана с жълто, че жълтото, както казваше просякът на нашата улица, бил цветът на искреното щастие.   Ако някога пак се осмеля да разкажа на някого за теб, ще разказвам в томове, за да не пропусна нито една от...

Read More...

 Спомням си, когато се разделяхме за дъждовен следобед или за цяла лятна седмица, как запълвах липсата ти в ума си със сцени, в които те будя рано сутрин, поднасям кафе, разрошвам косата ти чак до обедните часове.   И си мислех къде ли очароваш с усмивки, колко ли души си поздравил и дали не си наумил да излезеш с тениската, която унищожих с...

Read More...

 Има думи, които свалям от закачалките, неносени са години време, без време нахлузвам ги, обличам ги и не ми отиват, нямат мярка.   Окъсяват ми, явно окъснявам им, защото ми държат студено, повече от износени дрехи.   Твоя е една от тях.   ...

Read More...

               Светлините на бара се блъскаха по същия начин, по който във вените ѝ се преплитаха емоциите. Едната срещаше другата в същинска какофония. Тъгата потъваше в страх, а страхът се превръщаше в кълбо ярост. Не ѝ беше за първи път. Само за първи път се убеждаваше, че тук – в един и петнадесет, на високия стол, в ъгъла на маслинката ѝ от...

Read More...

   Така бързахме лятото да се обичаме. Състезавахме се във влюбванията си, в авантюрите, губихме себе си, заприличвахме на другите, ухажвахме лятото да се пита колко от него ще остане в нас, след като лястовиците излетят?   Октомври е. Пойните песни се чуват едвам, и слънцето е забравило как да ни топли с плам, и листата падат, и се лутат, и застиват в...

Read More...