Как си, питаш ме, мисля си не съм добре, а бутоните не чуват мислите и вместо мен затракват в отговор щастливо ми е enter sent   Усмихваш се, това очакваш да чуеш, в това се очаква да вярвам след толкова неверни очаквания, заради които триех думи, триех признания, триех плач в един сутринта, когато само мократа възглавница ми беше приятелка и петната от обичане...

Read More...

Кантарът отдавна е спрялправилно да измерва тежестта на малкото любов, която си дадохме,за сметка на прекалените грешки.Някой ден ще го поправим ли?За някой друг, разбира се.За мен с теботдавна е късно. ...

Read More...

 Разбрахме се, че ще изчезнеш с изгрева. Но ето вече е седем и двадесет и птиците отвън досадно засягат махмурлука, и завивките са измачкани, и дрехите, и тапите, и чашите са само мозайка на пода. Косата ми е разрошена, гримът ми бъркотия, бъркотия е и в гърдите ми. Погледът ми мътен, търсещ силуети, и звуците от снощи още тракат в главата ми. Обръщам...

Read More...

 Нали все се шегуваше, че ще ме накараш да изпитам толкова приключения, докато не ми се стори, че сме обиколили всяка страна из целия свят. Шегата на страна, оказва се – в прегръдката си само ти запозна ме със целия космос.  ...

Read More...