Как си,

питаш ме,

мисля си

не съм добре,

а бутоните не чуват

мислите и

вместо мен затракват

в отговор

щастливо ми е

enter

sent

 

Усмихваш се,

това очакваш да чуеш,

в това се очаква да вярвам

след толкова неверни очаквания, 

заради които

триех думи,

триех признания,

триех плач в един сутринта,

когато само мократа възглавница 

ми беше приятелка

и петната от обичане

в черно оцветяваха калъфките.

Точно под очите ми.

 

Ами така изглежда щастието,

сигурно –

особено, когато оставяш

щастието си

да е щастливо

с някой друг.

 

Радвам се,

не триеш,

enter,

sent.

 

Хубаво е,

че поне един от двама ни

успява да е искрен,

seen.