Не знам точния момент,

в който започнах да те губя.

Само знам, че двуметровото ни легло

отдавна е спряло да топли,

да прибира среднощните ни

смехове и въздишки.

 

Два метра ни превръщат

от любовници в странници.

 

Странности.

Да протягаш пръсти

и да докосваш разстоянието.

 
Странност си.

Както всяка вечер,

и тази, ще заспиш до мен в заблуда,

че един до друг искаш да бъдем,

когато на сутринта се събудим.