Да беше като другите –

всеки делник, точно в осем да ме търсиш,

да знам как пиеш питието си, колко лед добавяш в чашата,

и колко пъти си готов да произнеш името ми,

само за да предизвикаш апетита си.

 

Да беше като другите –

да играем на въпроси и отговори докато се опознаваме,

да предполагам какви са и въпросите, и отговорите,

и, че такъв като теб вече познавам.

 

Да беше като другите –

предвидливо привлечен,

предвидливо въвлечен,

готов, разсъблечен,

без дори да съм опитвала да свалям

и грам от сърцето ти.

 

Да беше,

ала не си.

 

Идваш с уикенда, много след осем,

не задаваш въпроси, нямаш обноски,

не питаш, само чакаш да разкажа,

разтреперваш и палиш, да ти подскажа,

коя съм, какво мога да дам,

как очакваш за теб

да продам

сърцето си

грам

по грам.

 

За първи път ми е.

Да се боря за любов

-          безумие.

 

Различен си от другите.

Разделям те от другите.

Съществуваш ти, като друг

и

те.