Косите ни са сплетени, пръстите ни са заседнали, очите се усмихват върху устните, а устните вглеждат се да обичат.   Преплитат се. Клетките, молекулите, историите ни отвътре. Атом по атом разпадам се, докато превърна се в нещо, повече от себе си, превърна се в теб.   Имам се истински цялата, когато нямам нищо друго за даване на някой друг.   Парчетата са намерили...

Read More...

 Свещите догарят. Бельото пада по пода. Чашите с вино се повтарят и с устни подаваш ми ягода. Десертът се вкусва, алкохолът отпуска и ни идва да затанцуваме блус на изтъркана песен. Пеем куплетите, крещят от червена романтика, и смеем се на сюжетите, с които фантазираме си бъдеще.   Бъде- ще. Ще- бъде.   Не защото е февруари или защото из розите, скрил си...

Read More...

   Не знам точния момент, в който започнах да те губя. Само знам, че двуметровото ни легло отдавна е спряло да топли, да прибира среднощните ни смехове и въздишки.   Два метра ни превръщат от любовници в странници.   Странности.Да протягаш пръсти и да докосваш разстоянието.  Странност си. Както всяка вечер,и тази, ще заспиш до мен в заблуда, че един до друг искаш...

Read More...

   Да беше като другите – всеки делник, точно в осем да ме търсиш, да знам как пиеш питието си, колко лед добавяш в чашата, и колко пъти си готов да произнеш името ми, само за да предизвикаш апетита си.   Да беше като другите – да играем на въпроси и отговори докато се опознаваме, да предполагам какви са и въпросите, и отговорите,...

Read More...