Отпиваш от мен.Бавно, постепенно, настоятелно.Черпиш от мен,черпиш истории,аромати,глътка по глътка,завземаш душата ми.Наливаш си.Позволявам ти.Нека да горя по устните ти,да сладея по непцето ти,да гъделичкам сетивата ти.Напиваш се.Докато паря по кожата ти,докато задържа,докато прегреша,докато премрежа - погледът и желанието ти.Сипваш.Часовникът тиктака.Чашата щрака.Бутилката се върти по земята.Питието е почти забрава.Преглъщам да те питам.как привършва то,а жаждата остава? ...

Read More...

 Ще открадна всичките ти първи пъти,ще бъдеш отново и дете, и момиче, и жена.Ще заживея в теб с няколко истории - във всички до една ще те обичам.Ще пробягаме полетата с рапица на девет,ще гоним вятъра, тичинките на глухарчетатаи първите любовни трепети.Ще те изпускам,за да засядам в теб, особено когато ме няма.Ще пониквам като плевел в съзнанието ти,ще обърквам,ще разбърквам,ще побърквам -сърцето ти.На четиринадесет.Ще...

Read More...

 Давах ти години наред – да се научиш, да пораснеш, да опиташ   -         -  от горчивото в живота.   Давах ти години наред – да се намериш, да помечтаеш, да полетиш   -         - в илюзорни, твои светове.   Давах ти години наред, да ме поискаш, да ме обещаеш, да ме заобичаш   -         ...

Read More...

- Променила си се.Казва ми тихо той и ми връчва цигара. Отказвам му и отново будя половинчата усмивка. Разбира се той си ме спомня такава ... Вечно с цигари между пръстите, дим сред устните и катрани в душата. - Радвам се.Отвръщам му и времето се разтваря все едно сме в друго пространство, друга година и аз го вдишвам. Есенният повей на вятъра ми напява...

Read More...

 Ако времето спреили се превърне в непрекъсната повторяемост,то нека заседне в неделя,нека заседне в теб.  ...

Read More...

 -                  - За какво си мислиш? Има много неща, които знам със сигурност. Обичам кафето ми да нагарча. Изгревите да са плажни. Люлякът и лавандулата са за предпочитане – на масата в хола или в аромата на тялото. Непретенциозна информация. Също като увереността ми – сред всички неща, които знаех със сигурност – начело в списъка...

Read More...

 Октомври е.И името ми е такова - пъстрожълто и облечено в тъга.Нося парадокси и обърквам - средата на деня обръщам в нощта.Октомврийска е.Готова да заплаче и да завали,ала тъкмо оцветява капките,усмихва се през локвите и забравя да ръми.Намери я - танцува между тиквите.С листата спомени е разчертавала,за отминали лета сред хора,когато за есента се е надявала.Че тогава, отвътре, всъщност е топла.Тя е чай с канелен привкус,и...

Read More...