Краят на юли е и улиците парят.         Слънцето нагрява до жарава и изпепелява опитите на природата да диша. Нагрява тревата, пропуква пръстта и в мараната си – прави първия опит да поиграе с времето.         Преобръща го.        Разпалва вятъра и го кани да жонглира с облаците. Пропува небосвода, внася някакъв смут...

Read More...

Чаршафите са измачкани, възглавниците са в безпорядък, хавлиите са пръснати по пода. Прозорецът е забравен отворен в стаята. Вървя и по паркета оставям мокри следи, а пушилката от градските спирки влиза и полепва след тях. Чувам вятърът, който има свободата, сам да довее прахоляка – на това коя съм. Скитница съм сред толкова парчета, че мога да си създам дом от пъзели. Вече...

Read More...

Хвани ръката ми здраво. И не пускай. Напускай – всичко излишно натрупано, твърде странично. Първично, нарисувай пътеки по тялото ми, с пръсти начертай бариери по моята кожа. Остави ме да се обзаложа. С каква нежност устните ти ще преминат по тях. Без страх; резервирай ни близост. Дръзко да се опознаем. Дълготраен е печатът на дланта ти върху мен. Преди да запали, преди да...

Read More...