Хаос е.
19:22
Чаршафите са измачкани,
възглавниците са в
безпорядък,
хавлиите са пръснати по пода.
Прозорецът е забравен отворен
в стаята.
Вървя
и по паркета оставям мокри
следи,
а пушилката от градските
спирки
влиза и полепва след тях.
Чувам вятърът,
който има свободата,
сам да довее прахоляка –
на това коя съм.
Скитница съм
сред толкова парчета,
че мога да си създам дом от
пъзели.
Вече не ми се рискува с
прашинки - остатъци.
Затова
нека да е мръсно,
хаотично,
неприлично
за пред хора.
Нека да съм гола,
уязвима;
само да съм своя.
Търся си смут,
по много да ме заплита.
Да е хаос навсякъде –
сред стаята,
сред тялото,
сред мислите,
в сърцето ми.
В неподреденото да оцелявам.
Не пореден да ми е животът.
Да е без - по - рядък.
За да е шедьовър.
0 коментара