Обикновено сестра ми е човекът, който обича сериали, свързани с идеята за живота такъв, какъвто е, и особено със силно засегнати семейни взаимоотношения. Аз от друга страна, винаги съм си намирала причини да не се захласвам толкова по тях - или историите не са им прекалено навързани, или има голяма доза скучноватост в отделните епизоди, или просто все някаква емоция им липсва. Досега, обаче, когато с тазгодишния сериал "This is Us" нещата се промениха.

Започнахме да го гледаме още през октомври, но със нагласяването ни покрай работните ни графици, едва сега доизгледахме излязлите епизоди. Малко ще бъде да си кажа колко много се влюбих в цялостната концепция на тези четиридесет минути от емоционални въртележки, семейни отношения и чисто човешки ангажираност и отдаденост.

Споделям ви превюто и ревюто на сериала, за да надникнете в идеята му.


Цяла палитра от всичко най-красиво, най-емоционално, най-навързано, най-предопределящо в животите ни е. Не мога да поясня адекватно и изчерпателно, колко много от малките истини от ежедневието поднася, и колко много ги извисява. Изграден от хиляди паралели и въпреки това с обрати, всеки епизод те държи в очакване от първата до последната минута. Както обичам да казвам този сериал е за мазохисти.


Представям ви го и ви предлагам най-чистосърдечно да се загледате в минутите му. Поучителен, каращ те да се замислиш и много, много емоционално зареден, не мисля, че съществува човек с толкова дебела кожа, че да остане нетрогнат. Ще ви държи будни за много и ще ви кара да обичате и още повече да обичате. Препоръчвам ви го особено силно и за декември, защото е перфектният месец за допълнителна сантименталност.

Брилятен до съвършенство. Съвършено изтезаващ. Изтезаването някак стана синоним на красотата.


Едновременно се смееш и плачеш, и обичаш и мразиш, и искаш повече от живота и осъзнаваш колко много имаш. Наистина, оксимороните са навсякъде. Определено е най-специалният сериал на годината.

Запознайте се с него. :)

хх