Дневни нощници
22:38
До късно слушах,
как стъпките ти оглушават тишината на
целия, вчерашен ден.
Чаках
да те срещна в антрето,
ей, така – на разсъмване,
по любимата нощница,
прилежно пазена в скрина
със спомени.
Онази, която обичаше
в два сутринта –
навсякъде,
другаде:
в стаята.
Стига да не беше отгоре ми.
Успах се, проспивайки изгрева.
умаляла да чакам.
Утрото пристигна
към два следобед
с болка от ляво
и непотърсена вест.
Че те е нямало цялата вечер,
горейки мостове,
строейки стени,
бариери,
прегради.
Отдалечавал си
мен от теб на хиляди километри.
Там, където
заедно
римува
разделени.
0 коментара