Спирам се само за минута, за да почета първия истински есенен варненски ден.

Да споделя, че не познавам по-хубаво чувство от това, което носи вятърът на предстоящата есен. Да изкажа съжалението си от невъзможността да публикувам аромата на студения вятър, синхронно примесен с този на ванилините свещи. 

Да се изкъпя в нови надежди, в пъстър оптимизъм и в така чаканото уединение. 

Да потъна във време за мен, във време за споделяне, във време за семейството. 

Хубаво е, лично, уютно. 

Така и не се научих да познавам есента в минор.