Шумът, който правят стъпките, когато вървиш по нападали листа. Кафето и чашите в цвят бургунди. Кожените якета. Плътните рокли и плътните чорапогащници. 

Комбинацията златисто, кафяво, зелено, жълто, червено. Откраднатите слънчеви лъчи 

Кратките дни, сивите утрини, облечените в одеяло студени вечери. Мистиката на сивотата. 

Разходките и пъстротата на улиците. Шаловете. Пуловерите, полоблузите, ботите. Устните в наситенотъмно червило, бузите - румени, гримът - непокътнат. 

Домошарството и уюта на уединението. Маратони на американските сериали от деветдесетте. Бабиният чай от десет сушени билки. Книгите и дъждовете. Домашните терлички и домашните елеци. 

Нарове, ябълки, грозде и тикви. Плодов пай и сладкиши. Ароматът на десертни подправки и на затоплена фурна, готова за печене. Сушените подправки. 

Тиквите. Щастливият им цвят. Хелоуин. 

Есенните декорации и шишарки. Свещи. Топлината на огъня всъщност. 

Спирам се само за минута, за да почета първия истински есенен варненски ден.

Да споделя, че не познавам по-хубаво чувство от това, което носи вятърът на предстоящата есен. Да изкажа съжалението си от невъзможността да публикувам аромата на студения вятър, синхронно примесен с този на ванилините свещи. 

Да се изкъпя в нови надежди, в пъстър оптимизъм и в така чаканото уединение. 

Да потъна във време за мен, във време за споделяне, във време за семейството. 

Хубаво е, лично, уютно. 

Така и не се научих да познавам есента в минор.