Декември е непълен тогава, когато пропуснеш да направиш необходимите списъци. Започвайки с тези, свързани със сметките, които трябва да платиш; колко подаръци трябва да купиш и да опаковаш; продуктите за трапезата на Бъдни вечер и Коледа; още един списък на хората, с които ще посрещнеш първите минути на новата година. Започваме с най-необходимите списъци. Продължаваме с тези, които хранят сетивата ни - списък за благодарност, списък на желанията за следващата година, списък за нещата, които трябва да направиш, списък равносметка или както е в моя случай - списък с книгите, до които си се докоснал, героите, с които си живял, и приключенията, от които си бил част от, през изминалите 365 дни.
Поставих предизвикателството пред себе си - петдесет прочетени книги до 31 декември 2013г. Така се сведоха нещата, че от много работа, от много университет и няколко неистово скучни дни, отдадени само на апатия, 364 дни по-късно, споделям, че съм прочела едва 28 книги. Малко повече от половината, малко по-малко от желаните от мен да бъдат прочетени, но за сметка на това - дълбоко преживени и свидни.
"Мъжете са от Марс, жените от Венера", "Джонатан Ливингстън Чайката" и "Лесният начин да откажеш пушенето".
Понякога обичам да отделям време на приложната психология като жанр. Книгите са разтоварващи, доста често напластени с огромна доза хумор, за да те отвличат от проблемите (чиято им функция може би е по-важна и от поучителната), четат се за не повече от един ден,а накрая, ако е успешно четивото те оставя с бистър ум, пълен с вдъхновение и идеи, или просто с усмивка на лицето. Както и беше във второто посочено заглавие - за безстрашната чайка Джонатан, готова да се опълчи срещу семейство и приятелите, но никога и на вътрешния си порив към свобода и себеусъвършенстване.
Когато някой ме попита "Какви книги четеш?", отговорът ми не може да е по-различен и по-верен от "Всякакви". Мразя лепенето на етикети като цяло, за това и не съм роб на точно определен жанр книги. Независимо каква се води книгата, стига да е написана умело, стига да ми влезе в сърцето и да ме накара да живея в нея, много след като съм прочела последната й страница, не мога да не я заобичам. Както и често се случва с посочените автори и книгите, които пишат. Леки, романтични, понякога сладникави, а друг път прекалено, идеално съвпадат с умиращата ми за авантюра, написана чрез думи, душа. Тази година беше слаба не само откъм брой прочетени книги на едни от любимите ми автори, но и също откъм сюжетни линии на произведенията им. Не казвам, че ми бяха скучни, но съм чела по-добри истории, по-грабващи и затрогващи. Верен си остава и фактът, че колкото по-добра история съм чела от тях, толкова по-големи стават и очакванията ми за всяка следващата разгърната страница.
Дадох шанс и на най-коментираните книги сред тинейджърската литература и автори, чиито произведения силно нашумяха за отрицателно кратко време. Но колкото и да ми се искаше, не се превърнаха в утвърдените ми любимци. В подобни случаи много обичам да се успокоявам с една фраза на Ема Уотсън: "Не се чувствай глупаво, ако не харесваш нещо, което всички други се преструват, че обичат."
"Вината в нашите звезди" беше първата книга на Джон Грийн, която започнах. Като човек, който чете литература от дълго време насам, съм съвсем наясно, че има пъти, в които като хванеш някоя книга, тя просто не се оказва твоето четиво. Тогава си правя уговорка със себе си - ако до петдесетата страница, книгата не ми е харесала, затварям я и спирам да я чета. Подобно нещо се случи и с тази книга само че тук я затворих едва на двадесетата страница. Исках да я прочета, исках да знам развръзката, исках да я преживея, но лабилната ми психика не ми позволи. Всекидневно в живота се случват гадости, млади умират, хора се разболяват и като нормално човешко същество искрено им съчувствам и дори не мога да си представя какво ли изпитват тези хора. Тогава - защо да чета за тези несправедливости, които и без друго ме тормозят, да чета за хора (а не герои), за които никога (дори и ако си най-добрият автор на света) няма да можеш реално, всеобхватно и пълно да обясниш през какво преминават те и как се чувстват те... Границата между това да си добър автор, който може да създаде история, достатъчно силна за вярване, и просто човек, с богат опит, е много дебела. И не съм сигурна, че някой е в състояние умело да разкаже подобна история освен ако лично не я е преживял. Знам си, че съм мазохистка, но не и чак толкова.
"Къде си, Аляска?" е втората, която започнах (и завърших йей), разбира се след дълго отлагане. Джон Грийн определено има нещо относно тежките драми в живота на тинейджърите. Мисля, че причината поради, която завърших книгата и ми харесва мааалко повече от другите две, е това, че прекалено много заобичах Аляска като героиня. Тя е типичният пример за това, че като обелиш опаковката на циника, под нея ще откриеш до болка наранен човек (или дете, както е в нейния случай).
"Предимствата да бъдеш аутсайдер" е идеалният момент отново да кажа, колко много мразя да бъда разочарована от книга, от която съм очаквала много. Или прекалено много. В случая е валидна фразата "много шум за (почти) нищо."
Най-успешният пробив на годината. "Книжни светлини", автор Искра Неделчева, или най-добрата ми приятелка, или най-креативното момиче в света. Запознайте се със Скарлет - авантюристката, изгубила прекалено много за прекалено кратко време, всичко - може би, но не и любовта си към магията, която блика от всяко кътче на книгата. Запознайте се с Оливър и ви уверявам, че ще се почувствате искрено зле от себе си, затова че и да искате, никога няма да имате толкова лоялен приятел, който да ви пази гърба, дори тогава, когато сте абсолютен задник. Срещнете приятелството им и си обещайте на другия ден да изкрещите колко силно обичате най-добрият си приятел. Защото това, което имат Скарлет и Оливър, е много повече от скъпоценност. Може би най-затрогващият relationship в цялата книга. Посрещнете приключенията на живеещият цели няколко живота Артър и уморената му от несправедливости душа. Оставете се да бъдете отнесени от гениалността на основната идея на книгата - че всички ние, почитаеми читатели ежегодно се влюбваме в книгите си и техните герои, но тук за първи път главният герой се влюбва в Скарлет, а именно в една от нас. Страхотен дебют, който обещава да донесе огромен успех след себе си, когато бъде официално реализиран и издаден.
Касандра Клеър е неповторима! Цялостната й идея за книги, свързани с ангелите, демоните, ловците, магьосници и много и много още магически създания ме поглъща и увлича тотално и ме кара да нямам нищо против да живея в Идрис за неопределен период от време. "Реликвите на смъртните" и продължението им е поредица, която си заслужава да бъде препрочитана, и дори не предполагах, че "Адските устройства" може да бъда точно толкова хубава. Рядко се случва да заобичам главната героиня във фантастичните young adult книги, но малко ми трябваше да се влюбя в Теса и с интерес да проследя как животът й се преобръща.
" — Отивате ли си наистина? — попита той, като взе ръката й.
— Да, трябва — Гласът й бе мек, топъл и загрижен.
Неочаквано той сплете пръстите си с нейните. Сякаш електрически ток преля от него в нея. Тя усети другата му ръка на кръста си и се отдръпна, за да избегне тая опасна ласка. Но ръката му не се махна. Той я притегли към себе си и преди да се опомни, целуна я с жадни, трепетни устни…
Тя се изскубна от обятията му и избяга към колибата непохватно и бързо, изгаряща от срам, от страх и от възбуда, съ страшно пламнало лице и със същински вихър от мисли в главата. И докато тичаше нататък между клоните и черниците, в ушите й ехтяха думите, които сякаш я гонеха: „Утре по това време пак…“
Най-успешният пробив на годината. "Книжни светлини", автор Искра Неделчева, или най-добрата ми приятелка, или най-креативното момиче в света. Запознайте се със Скарлет - авантюристката, изгубила прекалено много за прекалено кратко време, всичко - може би, но не и любовта си към магията, която блика от всяко кътче на книгата. Запознайте се с Оливър и ви уверявам, че ще се почувствате искрено зле от себе си, затова че и да искате, никога няма да имате толкова лоялен приятел, който да ви пази гърба, дори тогава, когато сте абсолютен задник. Срещнете приятелството им и си обещайте на другия ден да изкрещите колко силно обичате най-добрият си приятел. Защото това, което имат Скарлет и Оливър, е много повече от скъпоценност. Може би най-затрогващият relationship в цялата книга. Посрещнете приключенията на живеещият цели няколко живота Артър и уморената му от несправедливости душа. Оставете се да бъдете отнесени от гениалността на основната идея на книгата - че всички ние, почитаеми читатели ежегодно се влюбваме в книгите си и техните герои, но тук за първи път главният герой се влюбва в Скарлет, а именно в една от нас. Страхотен дебют, който обещава да донесе огромен успех след себе си, когато бъде официално реализиран и издаден.
