Петък вечер е място без време, без бариери, винаги задимено и напоено от коняк и изпечени пури.   Неделя сутрин е усещане за време, не точно място, но е винаги проветрено, с аромат от мечти и литератури.   И скъпи, сега говоря ти това – защото седиш удобно на бара, погледът ти някакъв хаос създава докато наднича право в деколтето ми. Нелепо ли...

Read More...

 Вторник е и се чудя, тъкмо по вторнишки, колко ли пъти вече сме се срещали? В колко ли живота сме се търсили, намирали и подминавали из разнебитените му улици, молейки се един за друг, копнеейки да си се случим. В колко ли скривалища сме си шепнели, на колко езика сме си казвали обичам те, колко ли гари са ни изпращали и колко пристанища...

Read More...

   Все тъй, оставам си море… връщам се при теб, за да си открадна последна целувка.   Все тъй, оставам си планина… крещя насреща ти „край, приключих, стига ми“, а ехото се връща заедно с името ти.   Все тъй, оставам си земя… създавам началото на живота, за да те взема с мен – накрая му.   Все тъй, оставам огън… само искра...

Read More...

 Навремето, казваше баба, било е друго. И денят е започвал от рано, и Земята се пробуждала по-чиста. Отвън герана е разбуждал с ледените си води и пременял баба в най-чудната мома на селото. Бузите ѝ, алени от забързване, устните ѝ – оцветени от череши. Тъй нежно е пристъпвала с новите си цървули, че почти се е носила по росните треви и калдъръмените пътища....

Read More...

 Цял живот съм търсила някого, с когото да изследвам света, ама този малкия, заключен в две междуселски табели. На разсъмване – от песните на синигерите, докато слънцето наднича от пердетата и ни кани да бягаме боси из росната трева, да пълним менци с изворна вода, да крещим „добро утро“ на съседите - право през оградите, да се надбягваме до селското магазинче, и млекаря,...

Read More...

 Очите ти са боровата гора, след топенето на последния сняг. Устните ти са черешов плод през юни, и нослето ти е фина клонка, с покана да го кацат пеперуди. Усмивките ти са светулки, а косата ти компас на вятъра. В ямките на ключицата ти събирам ручеи и кап по кап по капка даваш ми живот. Кожата ти се сменя със сезоните и понякога...

Read More...

 Цъфтят белоцветните вишни,и въздухът ухае на люляци,а аз срещу небето мисля си виж ни,как в мечтите те държа за ръка.В тях бягаме сред зелените нивии късаме обагрени цветя,и се любуваме на прелетните птици докато свиват първи гнезда.И изведнъж отвътре ще запее нашата младост,ще ни кани да танцуваме валс в дъжда,ще каляме в локвите и дрехи, и обувки, и колена,докато каляваме нововлюбенитеси сърца.Ще бъдеш мой,ще бъда твояще бъде...

Read More...