Първо разсъблечи ума ми. Остави в краката ми да паднатисториите от чуждите.Свали всичкоизлишно,страничнопо мен. Накарай ме - да свалям мисъл след мисъл, да пофлиртувам със думите, да те допусна във въображението си.Плахо да пристъпваш,на пръстииз дълбокото на съзнанието.Да съм лека от приказки. Остави ме – гола, директна, истинска.   Разсъблечи ума ми, за да загърнеш душата ми. ...

Read More...

 Тя изведнъж си замина. Блъсна вратата в един и петнадесет и остави следа от парфюма след себе си. Напои във въздуха тежестта от увисналото довиждане. Останало неизказано в неподготвеността ми да гледам как си отива. Как я губя. Как ме разбива. И вече не броя годините, в които нея просто я няма, не броя и пътите, в които сънувам как се връща в...

Read More...

   Французите имат израз за това – наричат го „изящна болка“ – сърцераздиращата болка от желанието за близост към някой недостижим.   Нидерландците го наричат „любовна болест“ – тъгата, която изпитваме по любов, която сме изгубили.   Аз го наричам „теб“. Ти си симптомът, който нямам. От липсата на който, най-много боли. ...

Read More...

 Изкъпани от сиянието на звезди, аз и ти идваме от избледнелите залези и тъжните луни, несигурно стъпваме по раздробените земи. Но все пак, тук сме, разпръснати из космоса.   И сме обречени винаги да се намираме. ...

Read More...

 Докато бенгалският огън догаря, светлините експлодират в небето и шампанското отлежава по непцето ни.   Ще те обгърна и ще честитя теб. Теб си пожелавам под падащите зари.   ...

Read More...