Аз разбирам, приятели,че положението е важно, и че и несполуките,и бедността, и оскъдността,и мизерията честоти разбиват сърцето. Също научих обаче пак по нелек път, колко по-важно е в края на деняда има някой, да се смее на теб, и на себе си,на конспирациите за ваксините, на ковида примерно, на скъсаното на чорапа ти,залепеното дистанционно,немодерния ти телевизор с пет пукнати пиксели, прогизналата ти обувкаи...

Read More...

 Изкъпах те в смисъл, със мисъл допълвах пропуските, а ти не пропускаше да оцветиш празните пространства. Съединяваше парчетата, превръщаше ни в картина и в ръбчетата очертанията, дебнеха преодолените граници. Аз бях там, където свършваше ти и цветовете ми така се преливаха, в твоите се преливаха, че изливаха на целия бял свят огромната пищност, която държахме в душите си. Засия всичко наоколо извика дъгата,...

Read More...

 Пропътувах света, за да открия, че седемте чудеса били са други и съвсем наблизо:   да обещаеш, че ще задържиш ръката ми и да го направиш; да стиснеш три пъти дланта ми в зала, пълна с непознати; да изтриеш сълзите по очите ми и под тях да поставиш усмивка; да ми споделяш истории за съществуващи приказки, да построиш от тях дом за нас;...

Read More...

   Не пропусна да си тръгнеш,както аз пропуснахнелепите възможности за общия ни край.   Изниза се на пръсти, докато внимаваше да не ме събудиш от фантазията, в която ме остави да спя.   И по пътя си към аварийния изход от живота ми събра набързо нещата си, дрехите си, моментите ни, разпилени по пода. Взе си от всичко най-добро, което имах и давах, докато...

Read More...

 Усмивката се ражда в ръбчетата на устните ти, които месеци не бях целувала, също толкова бях сънувала и бленувала да поживея поне още четвърт час в тях с риск да погълнат всеки мой страх. Усмивката ти се спуска от край до край, сякаш иска да ми начертаe дъгата, родена под навъсените ми вежди и още влажните мигли. В тях скрих ги до един...

Read More...

 Ще накарам вечността да се припознае в теб, лятото да хукне да те гони и да обръща всеки свой слънчоглед нагоре, направо към теб. Ще накарам славеите да запеят през зимата и зимата да се разтапя под краката ти, да се стича надолу по пътеките, по които избрахме да бягаме, за да настигнем залезите. Ще накарам всеки залез да се гмурва във водата,...

Read More...

 Ела, хвани ме за ръката, заведи ме нависоко в планината,   накарай ме да те изкача, да те изкрещя, да настръхна от вятъра, да се превърна във вятър и да разхвърля ударите на сърцето си по теб, да задъхам разредения въздух по теб, да се надмогна и да знам, че съм заслужила да съм там във високото – нищо, че ще е само дотогава,...

Read More...

 Ако някога пак се осмеля да разкажа на някого за теб, но за теб в самото начало, то ще е начало на приказка, вероятно написана с жълто, че жълтото, както казваше просякът на нашата улица, бил цветът на искреното щастие.   Ако някога пак се осмеля да разкажа на някого за теб, ще разказвам в томове, за да не пропусна нито една от...

Read More...

 Спомням си, когато се разделяхме за дъждовен следобед или за цяла лятна седмица, как запълвах липсата ти в ума си със сцени, в които те будя рано сутрин, поднасям кафе, разрошвам косата ти чак до обедните часове.   И си мислех къде ли очароваш с усмивки, колко ли души си поздравил и дали не си наумил да излезеш с тениската, която унищожих с...

Read More...

 Има думи, които свалям от закачалките, неносени са години време, без време нахлузвам ги, обличам ги и не ми отиват, нямат мярка.   Окъсяват ми, явно окъснявам им, защото ми държат студено, повече от износени дрехи.   Твоя е една от тях.   ...

Read More...

               Светлините на бара се блъскаха по същия начин, по който във вените ѝ се преплитаха емоциите. Едната срещаше другата в същинска какофония. Тъгата потъваше в страх, а страхът се превръщаше в кълбо ярост. Не ѝ беше за първи път. Само за първи път се убеждаваше, че тук – в един и петнадесет, на високия стол, в ъгъла на маслинката ѝ от...

Read More...