Стереотипи #11: Водолей
8:40
Водолей
Все още я няма тук.
В това претъпкано заведение –
от задимени разговори,
задушевен флирт,
пияни илюзии.
Предпази се да знае за –
концентратът в думите,
катранът в гърдите.
Хищниците.
Жертвите.
Централният градски бар към един след полунощ.
Така и не ѝ се наложи да познава живота полулош.
Защото по същото време,
по различен часовник,
всяка вечер тя се връща
в храма, който е създала.
С двете си ръце само.
От четири стени,
вълшебни страни,
хартиени градове,
утопични светове.
Присяда удобно на дивана,
в компанията на едно одеало,
чаят на баба и топлата лапа
на стария котарак.
Намаля осветлението до приспивно жълто,
разтваря поредната книга,
а мастилото я поглъща.
И потапя.
В един живот – приключение.
Където тя е главната героиня,
влюбила се някак изведнъж –
по време на буря, по време на дъжд.
После става принцеса,
после пък воин,
сестра,
родител,
роб,
покровител.
Тя е хищник.
Тя е жертва.
Тя е момиче-мечтател.
Тя е момиче-читател.
Архитект е на множество от животи.
И няма нужда за само „сега”.
Защо ѝ е?
Реализмът винаги ѝ е бил
жанрът, най-бегло любим.
0 коментара