Личността ми засяда. Някъде там между лигавника и кашмирния ми шал. Там между нескопосаните опити да направя едно правилно изречение и между дългите рапорти, които пиша сега. Засядам. Губя се и понякога е по-трудно да се открия. Надробявам на малки порции годините. Тегля чертата и се опитвам да си направя сметката – защо ръцете ми треперят вече, защо е толкова важно да...
