- Благодаря? Предполагам?! Това ли очакваш да чуеш от мен? – тя прихна и от съществото й се надигна гърлен смях, който нямаше нищо общо с искреността. – И за кое да ти благодаря? Че връхлиташ като буреносен облак в живота ми, без предизвестие? Че ме връщаш назад във времето и ме спускаш по тази въртележка отново? За кое?             Тя хвърли дебелата...

Read More...

- А, както си и мислех, тюркоазеното наистина беше твоят цвят. Не ме разбирайте погрешно, нямах никакво намерение да уплаша клетото момиче, и то така, че да накарам плитките да пепеляворусата й коса да отскочат. Дали защото се появих изневиделица, заради отекващото ехо на широките коридори, заради вече сбръчкалото се лице на шестдесет годишната ми персона (или комбинация от трите), уви, получи се...

Read More...

            Личността ми засяда. Някъде там между лигавника и кашмирния ми шал. Там между нескопосаните опити да направя едно правилно изречение и между дългите рапорти, които пиша сега. Засядам. Губя се и понякога е по-трудно да се открия.           Надробявам на малки порции годините. Тегля чертата и се опитвам да си направя сметката – защо ръцете ми треперят вече, защо е толкова важно да...

Read More...