И тъй я обичаше. Гримасата й от ранното събуждане сутрин, наместо усмивка. Начинът, по който по детски се страхуваше от света. Неуморното й препускане през пожълтелите страници на овехтелите антикварни книги.  Раздразнението, което се будеше у нея, когато някой й слагаше повече от лъжичка и щипка захар в кафето. Обичаше - и ведрият й ум, и силата на духа й, и красотата на...

Read More...

Прегръщаш тъмното. И още преди да се опариш на жарта,  тя вече е станала на дим и прах. Светлинки във въздуха - опрашени премрежено изгасват. Ръце напред, измежду пръстите изнизва се - любовта ти, любовта ми. "Белезници сложих, да те притежавам -  по много да си мой. Ще те обсипя с грижи, угрижено ще давам. И вниманието ми, и разното нещо, любов дето...

Read More...

            Стои – бохемката, удобно разположена в сумрака на палата си. Виното, разлято, а сортът pinot noir; чаршафите в леглото й – кашмир, достатъчен да гали сетивата й; ароматът в стаята примесен – петият Шанел, канелени пръчки и ванилови свещи – луксозно задушава с натрапчивото си присъствие. Стои, ви казвам, сред разпръснатите долари по мебелите си, в петъчната вечер...

Read More...