Заклевам се, че се опитвах да те забравя. Изкоренявах те от мозъка сидо последна мисъл в него,изтърках те от кожата си, усещанията на пръстите,на устните,до кръв прехапвах си езика,за да вкусвам само болка,не и теб. Само че си пуснал корени,навътре, толкова дълбоко,след дъното на сърцето,и си се врязал измежду ребрата ми, покълнал си в дробовете ми,и всеки път щом дишам,вдишвам и за теб,създавам те. Мразя те...

Read More...

 Ти си дълбоките, топли вдишвания, издишвания, които оставям по прозореца в ранна февруарска сутрин.   Замъгляваш ме и моля се за няколко часа преди зазоряване да те издишам и веднъж за винаги да те изкарам от дробовете си.   Без да рисувам сърца по прозореца. ...

Read More...

 Тези дни опитвам се да хвана времето в шепи. Протягам ръка и стискам, така отчаяно стискам, със силата на детско желание и макар да знам че времето не съществува материално, пак усещам как се изплъзва между пръстите ми.   Досущ като пясъка в стъкления часовник в стаята на баба. ...

Read More...

  Преди осем срещнах погледа ти сред навалицата, грабнах ръката ти и хукнах.   По полетата с глухарчета, по нивите, изпукали за жънене, по моретата, през океаните, до дълбините на съзнанието.   Познавах си усмивката, същата, окачена на лицето ти, познавах и трапчинките си, които на дълбоко се пълнеха със смеховете ти.   Колекционирах ги – моментите на чисто щастие, когато без граници,...

Read More...

 Все още разказвам за теб. Преструвам се, че си друг, разбира се. Случаен минувач на улицата, старец в автобуса, приятел на приятел от предишен живот или видение на стара циганка. Не говоря за истините ни, за миналото също - не, та то никак не ми е отминало. Премълчавам те във всяко споделяне, накъсвам те на пауза – тире си в изреченията.   Само...

Read More...

Аз разбирам, приятели,че положението е важно, и че и несполуките,и бедността, и оскъдността,и мизерията честоти разбиват сърцето. Също научих обаче пак по нелек път, колко по-важно е в края на деняда има някой, да се смее на теб, и на себе си,на конспирациите за ваксините, на ковида примерно, на скъсаното на чорапа ти,залепеното дистанционно,немодерния ти телевизор с пет пукнати пиксели, прогизналата ти обувкаи...

Read More...

 Изкъпах те в смисъл, със мисъл допълвах пропуските, а ти не пропускаше да оцветиш празните пространства. Съединяваше парчетата, превръщаше ни в картина и в ръбчетата очертанията, дебнеха преодолените граници. Аз бях там, където свършваше ти и цветовете ми така се преливаха, в твоите се преливаха, че изливаха на целия бял свят огромната пищност, която държахме в душите си. Засия всичко наоколо извика дъгата,...

Read More...

 Пропътувах света, за да открия, че седемте чудеса били са други и съвсем наблизо:   да обещаеш, че ще задържиш ръката ми и да го направиш; да стиснеш три пъти дланта ми в зала, пълна с непознати; да изтриеш сълзите по очите ми и под тях да поставиш усмивка; да ми споделяш истории за съществуващи приказки, да построиш от тях дом за нас;...

Read More...

   Не пропусна да си тръгнеш,както аз пропуснахнелепите възможности за общия ни край.   Изниза се на пръсти, докато внимаваше да не ме събудиш от фантазията, в която ме остави да спя.   И по пътя си към аварийния изход от живота ми събра набързо нещата си, дрехите си, моментите ни, разпилени по пода. Взе си от всичко най-добро, което имах и давах, докато...

Read More...

 Усмивката се ражда в ръбчетата на устните ти, които месеци не бях целувала, също толкова бях сънувала и бленувала да поживея поне още четвърт час в тях с риск да погълнат всеки мой страх. Усмивката ти се спуска от край до край, сякаш иска да ми начертаe дъгата, родена под навъсените ми вежди и още влажните мигли. В тях скрих ги до един...

Read More...

 Ще накарам вечността да се припознае в теб, лятото да хукне да те гони и да обръща всеки свой слънчоглед нагоре, направо към теб. Ще накарам славеите да запеят през зимата и зимата да се разтапя под краката ти, да се стича надолу по пътеките, по които избрахме да бягаме, за да настигнем залезите. Ще накарам всеки залез да се гмурва във водата,...

Read More...

 Ела, хвани ме за ръката, заведи ме нависоко в планината,   накарай ме да те изкача, да те изкрещя, да настръхна от вятъра, да се превърна във вятър и да разхвърля ударите на сърцето си по теб, да задъхам разредения въздух по теб, да се надмогна и да знам, че съм заслужила да съм там във високото – нищо, че ще е само дотогава,...

Read More...