Току-що качих близо стотина снимки от последните седем дни, които толкова силно исках да споделя с вас, да ви разкажа коледните си истории, да ви заредя с част от моята Коледа, че ми става малко виновно, че качвам едва десетина от тях. Прекалено заета от срещи със стари приятели, сбъдване на желания в списъци, приготовления за празниците, пазарене и с един-единствен почивен ден, сега е най-първият ми свободен момент! И бързам да ви споделя няколко основни момента, от онова, което ми се случи - предколедно, с мисъл за вас. :)

Невъзможно е да прекараш декември без коледни филми. Поне не вярвам в такъв сценарий. Любимият ми "Ваканцията", "Елф" и класиките "Сам вкъщи 1&2" са домоментата ми компания във вечерите след работа за приспиване и докато готвих със сестра ми коледните сладки. Тази година техният брой излезе много по-малък и почти символичен, отколкото всяка друга година, и дори сладките са доказателство за това, че животът ми на възрастен, натежава. :D Поне вариацията ми на тема "коледна френска селска торта" се увенча с успех - и може ли иначе, когато в рецептата е написано маскарпоне. <3 ;d

Aз съм от хората, които предпочитат да подаряват подаръци, пред това да му бъдат подарявани. Обожавам да правя хората щастливи по Коледа и съм ненаситна, съвсем сериозно съм на мнението, че мога да похарча цяла заплата за подаръци на приятелите и познатите ми, и пак няма да ми е достатъчно! Имам някакво свръхсилно заседнало чувство на отговорност да влизам в обувките на Дядо Коледа по това време на годината. Този декември подарих 24 подаръка, направих 33 коледни картички и споделих 6 кутийки с лакомства. Иии, с това обобщавам всичките ми познати. :D (almost, but really)

В промеждутъка от време бях на коледно фирмено парти, коледна сбирка с момичетата от класа и коледна сутрин на курабийки и кафе в компанията на най-добрите ми приятелки от гимназиалните ми години. Толкова, толкова, толкова смях! Все пак си пожелавам още много по толкова от него.

На Бъдни вечер и на Коледа бях застъпена в пълни смени на работа, което малко ме натъжи и ме направи емоционална, докато прекарвах най-любимия ми празник в телефонната слушалка, вместо в домовете на бабите ми. Но без да добавям повече мелодраматизъм, отколкото трябва, ще кажа, че за сметка на това имах възможността да прекарам най-любимият си декемврийски ден на 23-тото число от месеца.

Когато със сестра ми най-накрая смените ни се застъпиха, когато гушкахме две бебета на най-добрите си приятелки цял следобед, когато целият апартамент миришеше на джинджифил и канела, през печенето на десерти и елегантното обличане за балет в драматичния театър. Без да искаме,се натъкнахме на театралните годишни награди, прекарахме страхотно пред сцената на талантливите балерини и балетисти, влюбихме се в постановката на "Лешникотрошачката" и завършихме вечерта със среднощна разходка сред мъгливите улици и вкусен голям subway. Когато изкуството среща простотата на ежедневието под блясъка на коледните светлини :D 

Приключвам този пост (който без да искам стана тоооолкова дълъг) със споделяне на любовта си към тазгодишните ми коледни подаръци. Четири книги - една от които е най-любимата ми независима книга, а другата е първата от най-любимата ми поредица. <3 Няма по-хубаво чувство от това, което книгоман изпитва, когато получава изненадващо огромен брой книги. При това на Коледа! При това книги със сантиментална стойност!

С илюстрираното издание на "Хари Потър и философският камък" се върнах обратно преди точно шестнадесет години, точно в началото и съвсем точно си припомних какво е чувството да вярваш истински. Все едно си се прибрал у дома след дълго странстване. 

Точно 29-ти август 2014-та беше датата, в която разбрах за влогърката Зоуи Съг. Дали заради комплиментите, които получих във връзка с нея, цветът на матовите й червила или просто това, че ми беше самотен период, тя определено ме затрогна. От тогава до сега, влогът й е моето бягство от собствените ми проблеми, бягство към увереността ми и вярването, че най-хубавото е на своя път към мен. Много мога да говоря - за начина, по който ми влияят клиповете й, историята й, вдъхновението, което прехвърля всеки път през работата си. За да не се разпростирам на широко, и за да не правя пост, пълен с излишни думи, ще акцентирам само върху  най-новият й проект, а именно 24 days of Zoella. 

хх

Преди 5-6 години помня, че бях излязла през декември, за да купувам коледни подаръци. Аз съм от хората, които до последно чакат предпразничното пазарене и моето долу-горе е по това време на годината. Споменът ми се е запечатал не заради студеното време тогава, или дългото обикаляне по улицата, а заради това, че когато се прибрах цялата къща ухаеше на мандарини и на портокали.

За първи път и едва седмица преди Коледа.

От тогава ми е и осъзнаването, де - че декември е наполовина декември, ако в него липсва най-описателният му аромат.

Затова и мандарините са ежедневни в менюто за декември, а пък портокалите - са идеална декорация и буквално са носители на цял спектакъл от настроение и аромати. Честно, все още продължава да ме гризе липсата на иновация, която да предава аромати по Интернет. :D Но знае ли се. 

Лесно е да се превърнат портокалите в атракция - просто се нарязват на тънко и се оставят във фурната на вентилатор докато се обработят до изсушаване и докато хванат коричка. Не преувеличавам, ако кажа, че целият апартамент ухаеше на портокали, при това дълго време след като фурната вече беше изгасена. 

Ако някой ме попита да избера едно единствено нещо, което свързвам с приближаващата Коледа, определено и без съмнение ще избера ароматът, който мандарините и портокалите споделят. (:

хх

"Няма нищо друго в света, така заразно и неустоимо, както смехът и доброто настроение."

Едва ли има някой, който да не е чувал за известното произведение на Дикенс, или пък поне за скъперника чичо Скрудж. Вярно, историята е предимно детски насочена, но е и истина, че като дете нито ми е била четена "Коледна песен", нито пък и сама съм се впускала в прочит. Доста по-късно разбрах за книгата, и не на осмата си Коледа, а на 18-тата получих екземпляра под елхата си, но дори и така, моментално се превърна в любим и свиден за мен коледен предмет. 

"За това е и хубаво да бъдеш дете понякога, още повече, когато е Коледа"

По принцип не съм сноб относно книгите си - имам накъсани, остарели, пожълтели, задигнати от роднини и взети на безценица, но точно за тази книга съм изключително доволна, че я имам в този нов, гланциран и илюстриран вариант. Толкова е хубава - с картинките, шрифта, уханието, че наистина още малко остава да повярваш, че героите ще оживеят от страниците. 

Многократно адаптирана за кино, театър и опера, историята проследява трансформацията на злия скъперник Скрудж, който от безскрупулен старец се превръща в добродетел. В краткото повествование присъстват свръхестествени образи, магическо превъртане на времето и актуални характеристики и проблеми. 

"Бог ни благославя; всеки един."

Като литературно четиво е лесно за четене (сигурна съм, че е така само на български, староанглийският се явява доста труден :D), предизвиква пъстри образи и вдъхновява искрено. Връща надеждата за доброто и те превръща в оглупяло от безгрижие дете. От киноверсиите съм гледала единствено тази от 2009-та година и за спомен имам един много наситен аромат на мандарини и канелени свещи. Със сигурност, ако не сте гледали, гледайте тази версия - тези, които не харесват Джим Кери (като мен :D), мога да ги "успокоя", че е толкова гримиран, че ще забравите кой гледате всъщност.

"Призрак на бъдещето, от теб се страхувам повече, отколкото всеки друг спектър, който някога съм виждал."

хх

Да имаш 20 дни ваканция, звучи много, но определено не е, когато Коледа приближава и

когато си толкова вдъхновен да създаваш неща. Определено, не е и когато искаш да имаш достатъчно качествено време за себе си, за излежаване и както е в случая - гледането на стари холивудски филми. Това беше и моят избор за изпращане на отпуска - зелен чай, чаени бисквитки и филм от 1944 година.

Винаги филмите от "Зората на Холивуд" ми се вписват идеално в определението за декември. Бродуейската музика в тях, произношението и акцентът, играенето с мимики и жестове са детайлите, който правят тези филми специални.  И не знам дали се дължи на прекалената им реклама, свързана с уютни вечери и усамотение или валежни следобеди, но точно това са моментите, в които ми се приисква да си пусна някоя стара лента. 

Към края на отпуската ми Коледа започва лека-полека да оживява. Светлините в града са запалени, ледената пързалка вече продава билети и коледния базар във Варна е почти отворил вратите си за клиенти. (идеята звучи чудесно, а реализацията не-чак-до-там, но пък и това е достатъчно да те накара да се усмихнеш).

Докато обикаляхме широкия център на Варна, без да искаме, попаднахме на дървените къщички, които една след друга отварят прозорците си за клиентите и продават коледно вълшебство до безпорядък! 

Нямам много любими места във Варна или по-конкретно заведения, в които щом отида, да се чувствам удобно в кожата си. Места, на които принадлежа и които носят онова домашно чувство на уют. Малкото двуетажно кафене My Cafe by Ani Boland е пример за такова място. Не е само до начина, по който е построена кафетерията, нито дори страхотното френско кафе, което предлагат. Има го и другото - усмихнатият, ведър персонал и лъчезарната собственичка, които винаги са толкова отворени да събеседват, че те остават в чуденка как изобщо е възможно на работно място човек да бъде толкова отзивчив и приятелски настроен; едновременно горчиво, силно и ароматно - не съм се и доближавала до вкуса на кафето им на друго място; и разбира се - ароматът. В "My cafe" винаги ухае на ванилия, канела и сладкарски подправки, а от студената витрина надзъртат изкусно направените мъфини и кейкове, на които няма смисъл да се противиш. Не вярвам, че има някой, който може да им устои. Все едно е Коледа, и все едно си се прибрал у дома след дълго странстване. 

Затова и няма да излъжа и да не призная, че когато разбрах, че го затварят, почти се почувствах ограбена. Днес - на коледния базар, една от къщичките, принадлежеше именно на My Cafe и нищо, че не беше все още готова, се насладих на кафето, докато денят посрещаше късния следобед, а коледните лампички една след друга започнаха да осветяват. 

Запаметявам деня като първият декемврийски ден на 2015, в който усетих зараждащия се коледен ентусиазъм. 

Откакто за пореден път се върнах в този блог и започнах без оправдания да го водя редовно, си обещах - пристигне ли декември месец, да направя предизвикателството за ежедневното публикуване. 

Разбира се, заблуждавала съм се и почти чувам как петото число на календара ми се смее подигравателно, но пък си казвам по-добре късно, отколкото изобщо. И започвам! :D

Тази година коледното настроение упорито се крие от мен - като се започне от липсата на каквато и да е било украса в града, пролетните температури вън и прекаленото ми притесняване и натоварване в университета.

Въпреки това си наложих да се "подбутна", защото декември тече с пълна сила, а аз нямам намерение да оставя топлото чувство, което се настанява предпразнично, да се изниже без дори да го забележа.

Затова съботният ден беше ден за украсяване. При това 4-часово украсяване, към чийто край се чувствах изтощена. Но пък резултатът си заслужаваше - защото за момент ми стана коледно, цветовете ми се усмихват от всеки ъгъл на апартамента и у дома е още по-уютно от когато и да е било преди.


И искам за финал да ви пожелая - един магически, много коледен и премного озвучен от смехове декември месец. Пожелавам ви да черпите вдъхновения и да теглите чертата, осъзнали, че годината е оставила повече усмивки и полезни уроци, отколкото сте си обещали през миналата.