Светлините на бара се блъскаха по същия начин, по който във вените ѝ се преплитаха емоциите. Едната срещаше другата в същинска какофония. Тъгата потъваше в страх, а страхът се превръщаше в кълбо ярост. Не ѝ беше за първи път. Само за първи път се убеждаваше, че тук – в един и петнадесет, на високия стол, в ъгъла на маслинката ѝ от мартини, под луминисцента и възбудените погледи на мъжете, тя трябваше да зароди края.

            Един от тези погледи пиеше от нея по-жадно отколкото тя повдигаше чашата си.

***

Тя беше влязла малко след полунощ и ако не беше фалшивата вулгарност на походката ѝ, на дрехите ѝ, на грима ѝ, нямаше дори да я забележа. Все пак досега се бях запознал с безсрамно много от тях, че да познава клишето. По скъпите дрехи, тежките парфюми, неприличните погледи. Погледи, в които твърде често прозираше ясната следа на елементарната обреченост.

            Нейният не беше такъв.

            Въпреки че трябваше да ѝ признае.

Добре се беше постарала да се скрие зад изкуствените си мигли.

            Не ме разбирайте погрешно, опитът ѝ да блесне далеч не беше за подценяване. Виждаше се по мъжете, които я дебнеха. Хищнически и отдалеч. Всеки в очакване някой друг да започне борбата за плячката. Предпазливостта им беше от това, че усещаха разликата, нищо, че не разбираха.

          Че в погледа ѝ, царува някакво вълнуващо, по детски чисто и нестихващо любопитство, което я караше да изглежда различна и неповторима.

            Разрушима.

           И когато тя вдигна чаша, когато и последната глътка мартини се спусна по езика ѝ, ме обзе такова желание да го наблюдавам отблизо как се върти в устата ѝ и образува думи на обяснение, че не се сдържах и тръгнах.

            Във въздуха размахах ръката си и щракнах с пръсти на бармана, докато сочих нея. Не бях за първи път тук, за да се притеснявам, че младото момче би ме пропуснало. Не бях за първи път тук, за да се притеснявам, че всички биха ме пропуснали. Сега те следяха мен.

            Едва когато поставих чашата си с дванадесетгодишно уиски на плота пред нея, непознатата ми обърна внимание. В очите ѝ прибегна някакво смущение, но тя бързо се окопити. Позволи си да го удави в усмивката си. Нещо в ляво в гърдите ми изскърца, когато го направи. Та тя направо извика слънцето на лицето си.

            С което извика и отчаяната нужда да разбера защо е на толкова мрачно място.

            Барманът сервира нова висока чаша пред нея.

            Тя повдигна вежди, приятно изненадана.

            - Наблюдавал си ме. – неопитния ѝ глас звучеше отрепетирано. Пръстите ѝ се спуснаха по клечката с маслината и сега бях първа публика на най-тренираните ѝ женски номера. –  Наздраве.

            Тя не допря чашата си в моята, нито погледа си в моя. Той разглеждаше другите детайли по мен – масивният спортен часовник на ръката ми, иглата на ревера на сакото ми, пръстите на лявата ми ръка, или поне един конкретен от тях. После отпи от чашата си, по-шумно, отколкото прилягаше на дама, и по-непринудено, отколкото всяка друга жена, стъпвала в тази зала.

            - Интересна си. – проговорих, вгледан в следата, която червеното ѝ червило остави по чашата. Челюстта ѝ трепна. – Различна си.

            Краткият ми коментар доведе до бурната ѝ реакция.

           Тя отдръпна чашата от себе си, с лявата си ръка скри устата си и изведе главата си назад, за да избухне в гърлен смях. Искрен смях, който шокира и нея самата, защото за втори път я накара да върне ръката върху устните си. После плъзна чашата по плота и най-накрая плъзна погледа си плътно, натъртващо, нахълтващо в мен.

            Не, не в моя.

            В мен.

            - Какво е толкова смешно?

            - Съжалявам, съжалявам. – продължи през усмивка тя. – Просто, наистина ли точно тези фрази минават? Само толкова ли отнема?

            - В повечето случаи, да. – отвърнах ѝ без да се преструвам, че не съм разбрал въпроса ѝ. - Както казах, ти си различна. С това твърдение изобщо не целя да те вкарам в леглото си.

            Веждите ѝ се сключиха във въпросителна. Не  беше очаквала това. 

            Първи пропуск в плана ѝ.

            - Може би съм се объркала? По тези места не се ли цели именно това? – за да скрие пролуката смущение, тя я замаза с пръсти, с които леко докосваше устните си.  По дяволите. На кои места бих сложил ръцете ѝ.

            - Така е. – повдигнах чашата си и отпих парливата течност. – Известен, скъп бар. Или идват готови двойки за малко демонстрация, или, както в нашия случай, единици, надяващи се на завършено уравнение. Мъже, които искат секс. Срещу жени, които искат слава. Пари. Внимание. Все още не знам, кои са по-отчаяни.

            - Сме. – изцъка моментално тя, поправяйки местоимението, в което се изпуснах. -  Ти също си част от бардака.

            Нямах намерение да споря с нея. Тази среща не беше за мен, затова и всяко едно нелепо обяснение, би звучало само като оправдание.

            - Такъв е стандартът. – спокойно продължих аз. Запълних паузата, която се настани между нас като просто придърпах стола ѝ към мен. Тя сведе поглед към ръката ми, която сега се плъзгаше по бедрата ѝ. -  Ти си твърде различна от стандарта.

            - Тази дума ще започне да ме изнервя. – непознатата вдигна погледа си от ръката ми и тъмните ѝ очи ме погълнаха в ярост. Убеден бях, че в момента се бореше с желанието си да измести ръката ми. И невъзможността да го направи.

             Разбира се, ако не искаше да се издаде.

            - Добре. Ще станем двама. – натиснах аз.

            - Изнервен? Ти? – паузата ми я накара да продължи. – На мен?

            Едно тихо съгласие се изпусна измежду устните ми, което задълба още повече по гънката  на объркване между веждите ѝ.

            - Извинявай, познаваме ли се? – видимо смутена попита тя и след като поклатих главата си в отрицание, тя зададе по-опасния въпрос. – Познат на баща ми ли си?

            - Не. – лаконично отвърнах аз и отново отпих от чашата си. – Не знаех нищо за теб, до този момент.

            - Ах, искаш да кажеш, че все още не знаеш, нищо за мен. – в отговор тя също вдигна чашата си и си забраних да осъждам огромната ѝ глътка.

            - Напротив, знам. – леката музика продължаваше да свири достатъчно шумно, но не прикриваше гневът ѝ от разобличаване. – Чистонови, необувани, високи обувки. – плъзнах ръката си по прасците ѝ, стигайки чак до глезените. Заклевам се, в погледа ѝ можех да видя колко ме мрази. Колко се мрази. – Леко питие, незапалена цигара, треперещи пръсти, прегърбена стойка. – ръката ми от глезенът ѝ се отправи директно към брадичката ѝ. Приближих я толкова близо до себе си, че можех да усетя вкуса на мартинито. – Поглед на неопитно, неузряло, наивно дете. Какво прави то в тази пошлост?  

            И изведнъж, тя отново се засмя по този неин типичен начин. Отново можеше да ме изкара от равновесие. После смехът ѝ секна, поизгуби се и претенциозната ѝ увереност и най-накрая си позволи да ме докосне. Само за да разкара пръстите ми от брадичката си.

            - Сякаш е хубаво да си дете. – изхвърли думата тя и се зае да дезинфекцира езика си с питието. Огънят, който сега гореше от нея, беше подкладен от непознати угарки.

            - Какво говориш? – мой ред беше да се засмея. По-цинично, отколкото планирах да прозвуча. – Всеки иска да остане дете.

            - Не и децата.

            - Ти отдавна не си дете във физическия смисъл на думата.

            - Така е. – ноздрите ѝ се разшириха, гърдите ѝ се повдигнаха в тясната ѝ малка черна рокля. Забраних си да мисля какво ли би било да усетя как изпълват шепите ми. – Но не пораснах. Тук. – посочи тя сърцето си. – И тук. – вдигна ръката си към главата си. – Затова съм тук. – разпери ръце в пространството. – Имам спешна нужда да порасна. Имам нужда от отрезвително. Имам нужда да бъда чужда. Нечия. Същата като всички, които толкова грозно наричаш различни. Но различните имат дебела кожа, нали? Научили са се да се пазят. Издигнали са толкова много стени около себе си, че са превърнали сърцето си в крепост. В свещен граал. В необетована земя. Затова съм тук. На този стол. Чакаща някой като теб. – гласът ѝ стана по-мек, сякаш беше възвърнала самообладанието си. Сигурно разтърсването на моето го забеляза. – От който да не очаквам нищо. Освен слава. – неин ред да плъзне пръсти по мен. По устните ми. Заглъхнах. – Пари. – пръстите ѝ бръкнаха под сакото ми. Малко под гърдите ми. – Секс. – Шибаният дявол сега се разхождаше по чатала ми. Може би заради тази нейна самодоволна усмивка за момент и аз я намразих. – А така, когато правилата са ясни, всеки е в безопасност, нали?

            Ръката ѝ се измести от мен и се върна обратно върху чашата ѝ. Надигна я през усмивка и я пресуши. До дъно. Вътрешната разбория в мен се надигна, осъзнавайки, че тя наистина държеше контрола на ситуацията. Мислеше си, че го прави.

            - И си мислиш да си в безопасност, как? Да си господарка на самата себе си, как? – усмихнах се неискрено, забравил за питието си и мислите си. Освен тази за ръцете ѝ по мен. – Като хванеш някой за ръката, за да ти даде насока и път в живота?  

            - О, скъпи. – завидната ѝ увереност блестеше. – Истината е, че ти ще ме хванеш за ръката, защото аз съм решила да го направиш. И силата, която ще имаш, ще е каквато аз ти дам. Нищо повече от това.

            Не знам дали някога през живота си бях гледал живо същество с толкова вълнение, колкото нея в момента. Момичето, което ми изглеждаше твърде слабо и със спешна нужда да бъде закриляно, сега ограбваше всичко в мен.

До последен сантиметър.

            - Тръгваме ли? – попита ме тя, приплъзгвайки се от стола си и намествайки косата си. Беше коригирала стойката си. Брадичката ѝ беше вирната. Самочувствието – опазено.

            - Аз няма да спя с теб. – категорично ѝ заявих и пресуших уискито си. После положих ръката си на талията ѝ и съпроводих към изхода на нощното заведение. Тя се засмя недоверчиво, докато всички наоколо ни наблюдаваха.

            - Да, но аз ще го направя.

            Не знаех кой ѝ диктува правилата.

            Само знаех, че пропуска нещо много важно в тях.

            Нещо, което със сигурност можеше да промени плановете ѝ.

            Сърцето ми.

            Влюбването на сърцето ми.