Аз съм това, което съм,
по малко заради себе си
и повече заради разрешението,
което дадох на всички –
да заповядат в сърцето ми.
Някои прииждаха с чисти ръце
и топли прегръдки,
други със смутено лице
и несигурни стъпки.
И такива имаше –
които ме завземаха победоносно
и превръщаха се в повече от гости.
За другите не смея да говоря –
те често ми отваряха затвора,
газиха с мръсни обувки,
все нещо чакаха да се случи
и вместо музика оставиха да звучи –
минор след минор след минори накуп.
Туп-туп-туп.
А то сърце – не спира.
Без значение кой ще го раздира.
И точно там – сред вените
се крие основата на проблемите.
Че дори недоброжелатели
винаги да има, аз съм си взела
сърцето под ръка от деня,
в който съм дошла на тази Земя
и ще продължавам да каня
и ще продължавам да грея,
и да обичам, и да живея.
Защото само със опит
гради се любов,
само с любов
се лекуваме.
(И въпреки болките в сърцето останали,
на влизане, дори няма да гледам дали са ти мръсни обувките.)
