Заклевам се, че се опитвах да те забравя. Изкоренявах те от мозъка сидо последна мисъл в него,изтърках те от кожата си, усещанията на пръстите,на устните,до кръв прехапвах си езика,за да вкусвам само болка,не и теб. Само че си пуснал корени,навътре, толкова дълбоко,след дъното на сърцето,и си се врязал измежду ребрата ми, покълнал си в дробовете ми,и всеки път щом дишам,вдишвам и за теб,създавам те. Мразя те...
Ти си дълбоките, топли вдишвания, издишвания, които оставям по прозореца в ранна февруарска сутрин. Замъгляваш ме и моля се за няколко часа преди зазоряване да те издишам и веднъж за винаги да те изкарам от дробовете си. Без да рисувам сърца по прозореца. ...