Заклевам се, че се опитвах да те забравя. Изкоренявах те от мозъка сидо последна мисъл в него,изтърках те от кожата си, усещанията на пръстите,на устните,до кръв прехапвах си езика,за да вкусвам само болка,не и теб. Само че си пуснал корени,навътре, толкова дълбоко,след дъното на сърцето,и си се врязал измежду ребрата ми, покълнал си в дробовете ми,и всеки път щом дишам,вдишвам и за теб,създавам те. Мразя те...

Read More...

 Ти си дълбоките, топли вдишвания, издишвания, които оставям по прозореца в ранна февруарска сутрин.   Замъгляваш ме и моля се за няколко часа преди зазоряване да те издишам и веднъж за винаги да те изкарам от дробовете си.   Без да рисувам сърца по прозореца. ...

Read More...

 Тези дни опитвам се да хвана времето в шепи. Протягам ръка и стискам, така отчаяно стискам, със силата на детско желание и макар да знам че времето не съществува материално, пак усещам как се изплъзва между пръстите ми.   Досущ като пясъка в стъкления часовник в стаята на баба. ...

Read More...

  Преди осем срещнах погледа ти сред навалицата, грабнах ръката ти и хукнах.   По полетата с глухарчета, по нивите, изпукали за жънене, по моретата, през океаните, до дълбините на съзнанието.   Познавах си усмивката, същата, окачена на лицето ти, познавах и трапчинките си, които на дълбоко се пълнеха със смеховете ти.   Колекционирах ги – моментите на чисто щастие, когато без граници,...

Read More...

 Все още разказвам за теб. Преструвам се, че си друг, разбира се. Случаен минувач на улицата, старец в автобуса, приятел на приятел от предишен живот или видение на стара циганка. Не говоря за истините ни, за миналото също - не, та то никак не ми е отминало. Премълчавам те във всяко споделяне, накъсвам те на пауза – тире си в изреченията.   Само...

Read More...