Не пропусна да си тръгнеш,както аз пропуснахнелепите възможности за общия ни край.   Изниза се на пръсти, докато внимаваше да не ме събудиш от фантазията, в която ме остави да спя.   И по пътя си към аварийния изход от живота ми събра набързо нещата си, дрехите си, моментите ни, разпилени по пода. Взе си от всичко най-добро, което имах и давах, докато...

Read More...

 Усмивката се ражда в ръбчетата на устните ти, които месеци не бях целувала, също толкова бях сънувала и бленувала да поживея поне още четвърт час в тях с риск да погълнат всеки мой страх. Усмивката ти се спуска от край до край, сякаш иска да ми начертаe дъгата, родена под навъсените ми вежди и още влажните мигли. В тях скрих ги до един...

Read More...

 Ще накарам вечността да се припознае в теб, лятото да хукне да те гони и да обръща всеки свой слънчоглед нагоре, направо към теб. Ще накарам славеите да запеят през зимата и зимата да се разтапя под краката ти, да се стича надолу по пътеките, по които избрахме да бягаме, за да настигнем залезите. Ще накарам всеки залез да се гмурва във водата,...

Read More...

 Ела, хвани ме за ръката, заведи ме нависоко в планината,   накарай ме да те изкача, да те изкрещя, да настръхна от вятъра, да се превърна във вятър и да разхвърля ударите на сърцето си по теб, да задъхам разредения въздух по теб, да се надмогна и да знам, че съм заслужила да съм там във високото – нищо, че ще е само дотогава,...

Read More...