Когато ти не си себе си, когато аз съм напълно друга, тогава, скъпи, нека да те хвана – в капана на един непознат свят, в който да нахлуем без страх. Нека да грабна ръката ти, да те заведа там, където свършват всички морета, където полети отдавна няма и всичко е с табелка резервирано е за двама, остави ме да се споделям - на...

Read More...

 Значи чудя се само как така забравяте хора, с които сте делили сто години от живота си, с които сте се обичали, до задух сте тичали, и сте будували до 06:30 сутринта, чудя се как забравяте хора, с които сте се укривали, и споделяния в тихото сте имали, на чието рамо сте плакали, ама толкова, че океани сте събирали в ключицата им, онези,...

Read More...

 Тази вечер ще остане завинаги твоя. Ще ухае на просеко, изгорял восък от плодови свещи, пуретен тютюн и престъпени граници. Ще остане вечерта със захвърлената романтика по пода и пресушена невинност.   Ще ти наливам доброволно. Ще разливам безподобно – и ще пълня чаша след чаша, докато изпълня целия път от устните до сърцето ти. Тази вечер ще се настаня точно там и...

Read More...

              Лятото пристига в края на август.             Не говоря за него като нещо метафорично или поетично, нещо отбелязано в червените термометри на календарите. Моето лято е съвсем истинско. Толкова реалистично, че протегнеш ли ръка, ще го докоснеш.             Само че не се осмелявах да го направя.          Нито досега, нито преди години. Години, в които подред и...

Read More...