След здрача в края деня – когато лампите гаснат, летните мигове се топят, щурците проглушават всичко отвън, а сърцето ми гасне, гасне, гасне по теб, сякаш удавено в залеза на юни, тогава ми хрумва да питам – дали задушно е времето вън, или е от времето вътре в гърдите ми, което се измерва само в тягостните последни секунди на момента, в който ще...

Read More...

  Ще те хвана в една толковадъждовна събота, колкотои ще да е объркана, че не е неделя,и ще я напълним цялатасъс сладко от череши.Ще си подаваме лъжица по лъжица,и ще капем, и ще цапаме, и ще облизваме –пръсти след пръсти до пределите на апетита.Понякога ще ни сладнее по небцето,ще нагарча от прекаляване, ще предрасква,ще пари от насита, ще боли от пренасита,и ще спираме, и ще...

Read More...

 Също като парфюм – впиваш се в кожата ми, вдъхваш живот и напояваш местата, зажаднели за любов. Плъзгаш се по линиите и само с капка опияняваш ме, и само с капка покоряваш ме, и превръщаш клетките по нея във врати на храм. Превръщаш мен в светилище, а себе си в съблазън. пред мен си изкушение с боязън, паднал в краката ми като пред олтар. ......

Read More...

 Искам да пристигнеш вкъщи като дъждовете на юни – някак ненужен, уж непотребен, неприличен, небрежен. Искам да влезеш с влажна коса, полепнали дрехи, половинчата усмивка и да оставиш мокри стъпки по пода, който току-що изчистих. Искам да ме лъжеш, че си за малко, да ме заблуждаваш, че ще си отидеш със сезона, че ще ме оставиш луда и пияна. Искам да се настаниш...

Read More...

 Аз съм това, което съм,по малко заради себе си и повече заради разрешението,което дадох на всички – да заповядат в сърцето ми.Някои прииждаха с чисти ръцеи топли прегръдки,други със смутено лице и несигурни стъпки.И такива имаше – които ме завземаха победоноснои превръщаха се в повече от гости.За другите не смея да говоря – те често ми отваряха затвора,газиха с мръсни обувки,все нещо чакаха...

Read More...