Преди да си отворя списъка и да проверя за изпълнените си желания и цели, избирам да се спра тук, защото точно тук е мястото, където за първи път през 2015-та година поставих началото на себе си. Нямате представа от колко години наред все се опитвам да си построя блог, да се изразявам, да споделям. Никога досега не преведох идеята до край. Този блог...
Стотици пъти си обещавах. Обещавах си да спра пушенето на нелепости и очернени връзки. Обещавах си да спра с преяждането на наивност, преди тя да ме е погълнала цяла. Обещавах си да отпия една-единствена глътка воля, за да се убедя, че страшно няма. Мислех си, че си обещавам миниатюри. Всъщност съм гонила милениуми. Това не е литературно шествие, но не е и сива...
Едно от нещата, което истински събужда дразненето ми, е когато не успея да оправдая някакво свое очакване. Или по-точно, когато не изпълня обещание, което съм си направила. От шест години насам използвам сайта на goodreads, за да добавям, споделям, оценявам книгите, които чета. Намирам го за изключително забавно, харесва ми да организирам поведението си на читател и обожавам да си поставям...
Весела Коледа, посетители! ♥ Искам на първо място да ви пожелая здраве и вдъхновение! Да бъдете щастливи, да пазите духа на добротата през следващите 365 дни от годината и най-вече да създавате причини за усмивки-сияние. Обичайте и бъдете обичани - всепоглъщащо, безрезервно, истински. :) хх Та, връщам се тук - малко позакъсняла, малко тъжна от бързо преминалия декември, но пълна с толкова много празнично...
Точно 29-ти август 2014-та беше датата, в която разбрах за влогърката Зоуи Съг. Дали заради комплиментите, които получих във връзка с нея, цветът на матовите й червила или просто това, че ми беше самотен период, тя определено ме затрогна. От тогава до сега, влогът й е моето бягство от собствените ми проблеми, бягство към увереността ми и вярването, че най-хубавото е на своя...
Преди 5-6 години помня, че бях излязла през декември, за да купувам коледни подаръци. Аз съм от хората, които до последно чакат предпразничното пазарене и моето долу-горе е по това време на годината. Споменът ми се е запечатал не заради студеното време тогава, или дългото обикаляне по улицата, а заради това, че когато се прибрах цялата къща ухаеше на мандарини и на портокали....
Книга: "Коледна песен"
Година: 1843
Жанр: Новела
Автор: Чарлз Дикенс
Оценка: ✮✮✮✮☆
"Няма нищо друго в света, така заразно и неустоимо, както смехът и доброто настроение."
Едва ли има някой, който да не е чувал за известното произведение на Дикенс, или пък поне за скъперника чичо Скрудж. Вярно, историята е предимно детски насочена, но е и истина, че като дете нито ми е била четена "Коледна песен", нито пък и сама съм се впускала в прочит. Доста по-късно разбрах за книгата, и не на осмата си Коледа, а на 18-тата получих екземпляра под елхата си, но дори и така, моментално се превърна в любим и свиден за мен коледен предмет.
"За това е и хубаво да бъдеш дете понякога, още повече, когато е Коледа"
По принцип не съм сноб относно книгите си - имам накъсани, остарели, пожълтели, задигнати от роднини и взети на безценица, но точно за тази книга съм изключително доволна, че я имам в този нов, гланциран и илюстриран вариант. Толкова е хубава - с картинките, шрифта, уханието, че наистина още малко остава да повярваш, че героите ще оживеят от страниците.
Многократно адаптирана за кино, театър и опера, историята проследява трансформацията на злия скъперник Скрудж, който от безскрупулен старец се превръща в добродетел. В краткото повествование присъстват свръхестествени образи, магическо превъртане на времето и актуални характеристики и проблеми.
"Бог ни благославя; всеки един."
Като литературно четиво е лесно за четене (сигурна съм, че е така само на български, староанглийският се явява доста труден :D), предизвиква пъстри образи и вдъхновява искрено. Връща надеждата за доброто и те превръща в оглупяло от безгрижие дете. От киноверсиите съм гледала единствено тази от 2009-та година и за спомен имам един много наситен аромат на мандарини и канелени свещи. Със сигурност, ако не сте гледали, гледайте тази версия - тези, които не харесват Джим Кери (като мен :D), мога да ги "успокоя", че е толкова гримиран, че ще забравите кой гледате всъщност.
"Призрак на бъдещето, от теб се страхувам повече, отколкото всеки друг спектър, който някога съм виждал."
хх
Прочетох някъде, че едва, когато пораснеш, осъзнаваш колко специални са всъщност неделя вечерите. Осъзнавам, че това правило важи за хората, които работят плътно делнично, но тъй като моята работа не признава уикенди и празници, делник вечерите често се превръщат в моите недели. Така вторник вечерта се превърна в последния броител за почивен ден, преди отново да се върна след 20-дневна отпуска. Да имаш...