Към края на отпуската ми Коледа започва лека-полека да оживява. Светлините в града са запалени, ледената пързалка вече продава билети и коледния базар във Варна е почти отворил вратите си за клиенти. (идеята звучи чудесно, а реализацията не-чак-до-там, но пък и това е достатъчно да те накара да се усмихнеш).

Докато обикаляхме широкия център на Варна, без да искаме, попаднахме на дървените къщички, които една след друга отварят прозорците си за клиентите и продават коледно вълшебство до безпорядък! 

Нямам много любими места във Варна или по-конкретно заведения, в които щом отида, да се чувствам удобно в кожата си. Места, на които принадлежа и които носят онова домашно чувство на уют. Малкото двуетажно кафене My Cafe by Ani Boland е пример за такова място. Не е само до начина, по който е построена кафетерията, нито дори страхотното френско кафе, което предлагат. Има го и другото - усмихнатият, ведър персонал и лъчезарната собственичка, които винаги са толкова отворени да събеседват, че те остават в чуденка как изобщо е възможно на работно място човек да бъде толкова отзивчив и приятелски настроен; едновременно горчиво, силно и ароматно - не съм се и доближавала до вкуса на кафето им на друго място; и разбира се - ароматът. В "My cafe" винаги ухае на ванилия, канела и сладкарски подправки, а от студената витрина надзъртат изкусно направените мъфини и кейкове, на които няма смисъл да се противиш. Не вярвам, че има някой, който може да им устои. Все едно е Коледа, и все едно си се прибрал у дома след дълго странстване. 

Затова и няма да излъжа и да не призная, че когато разбрах, че го затварят, почти се почувствах ограбена. Днес - на коледния базар, една от къщичките, принадлежеше именно на My Cafe и нищо, че не беше все още готова, се насладих на кафето, докато денят посрещаше късния следобед, а коледните лампички една след друга започнаха да осветяват. 

Запаметявам деня като първият декемврийски ден на 2015, в който усетих зараждащия се коледен ентусиазъм.