Книга: Виж ме
Автор: Никълъс Спаркс
Издадена: 2015 г.
Жанр: романтика
Оценка: ★★★☆☆
„Виж ме, така както те виждам аз”
♥
За
начало, Никълъс Спаркс е един от колцината автори, чието творчество следя, и до
момента съм изчела всичките му публикувани книги. Това, че не съм пропуснала
негов роман обаче, не е в неразривна връзка с това, че съм влюбена в
творчеството му. По-скоро романите и адаптациите по книгите „Незабравимата
разходка”, „Тетрадката” и „С дъх на канела” бяха заглавието на този абзац от
живота ми, разказващ началото на периода
ми като тинейджър, читател и Интернет обзървър :D И след това признание,
споделям, че по-скоро чета книгите му, защото по някакъв странно изкривен начин,
всеки път се връщам към себе си отпреди десетина години.
Когато
си изчел всичко на Никълъс Спаркс, имаш определени очаквания за всяка
новоизлязла негова книга. Например, сцените в дъжда са патент, обикновено
главните двама герои са хиляди пъти по-обширно представени, а второстепенните
имат единствено функцията да подпират действието им и просто да са пълнеж за
споделяне на душевните метаморфози на главните двама. До средата на книгата –
целувката, първата любовна сцена, признанието „обичам те” – вече са изречени, а
към края на книгата се случва нещо, което влиза в разрез със сантименталния тон
на първите глави. Главните герои във всичките му романи са почти идентични
откъм характер и както често обичам да се шегувам – Никълъс Спаркс пише за едни
и същи типове хора, просто в различен роман и с различни имена. Обикновено това
е формулата, по която той пише.
Този
път, романът „Виж ме” покри някои от очакванията ми, но и ме изненада (като не
съм сигурна до каква степен това е нещо хубаво). Положителното е, че за първи
път главният герой Колин е доста по-различен от всички останали мъже в романите
на Спаркс. Той е бунтар, изграден от противоположности и изненади, а досието му
е обсипано с криминалните грешки на миналото му. Мария, от друга страна, е
съвсем точен прототип на всички останали водещи дами в романите му –
трудолюбива, със страст към хобитата си, пазеща традициите на семейството си и
лесно събираща погледите на околните. Другият приятен момент в книгата е, че
този път второстепенните герои имаха по-голяма роля от обикновеното, и честно
казано връзката между Евън и Лили ми се стори по-близо до мен и ми беше
по-любопитно да чета моментите между двамата.
Най-голямата
изненада от всички е, че във „Виж ме” имаше много повече трилър, напрежение и
дори стресиращи обрати, отколкото, от която и да е друга книга на Спаркс. Имаше
нотка на Сандра Браун и е освежаващо, когато четеш автор и след толкова години,
най-накрая той да успее да пренесе повествованието в съвсем друга насока и му
се получава прилично. Ако има филм, последната част на книгата ще бъде доста,
доста драматична (и симпатична) за гледане.
Основният
проблем, който имах с романа, и заради който давам по-ниска оценка, е фактът,
че любовната история между Мария и Колин не ми беше достатъчно убедителна. Вървеше бавно, предимно скучно и въпреки
дългите разговори, прекалено кратките изречения и скачането от тема в тема, все
пак ми се създаде усещане на незавършеност. Историята тече бавно, едновременно
с това и отлага завръзката и кулминационния елемент, които стоят пренатрупано и
можеха да са много по-акуратно представени, ако не бяха предългите
диалози. Мисля, че този е най-дългият
роман на Никълъс Спаркс досега, а за писател с такъв стаж ми идва почти
непростимо, да остават некоригирани елементите с преувеличено повествование и
аматьорско писане.
Цялостно
погледнато, не бих я прочела втори път, но ако не трябва да бъда тотално
критична, бих ви посъветвала да я добавите в летните си четива за тази година.
Лека е, лятна е, изградена е една топла и сантиментална обстановка – с малкото
градче, слънчевите плажове, южняшкият и испанският послепис на творбата.
