Книга: Ние, останалите, просто живеем тук
Автор: Патрик Нес
Издадена: 2015г., Artline studios
Жанр: young-adult, new-fantasy
Оценка: ★★★☆☆
“Anxiety is a feeling
grown too large. A feeling grown aggressive and dangerous. You're responsible
for its consequences, you're responsible for treating it. But Michael, you're
not responsible for causing it. You're not morally at fault for it.”
❤
Имам прилично доста двуполюсно мнение за книгата.
Хубаво би било да започна с това, че ако не беше блог
пространството тук, и специално блогът на Ева, надали щях да обърна внимание на
автора Патрик Нес. След книгата, разбирам причините да бъде обичан толкова и
разбирам защо впечатлява мнозина от вас. От една страна съм толкова очарована
от стила на писане и магията, която създава с думите си, че нямам търпение да
продължа със следващо негово произведение.
„Ние, останалите, просто живеем тук” е доста различна
книга от всички подобни, които съм чела в този жанр. Сега като пиша това ревю
се замислям, дали наистина мога с точност да определя какъв е жанра, защото
наистина обединява няколко повествователни идеи. Някаква смесица от young adult, new fantasy и contemporary, която още с първите страници
заграбих с ентусиазъм.
Основната сюжетна линия се развива в един малък
провинциален град в Щатите, където всеки знае всекиго и никога нищо ново не се
случва. Освен, разбира се, странните периоди на свръхестествени вълнения, които
винаги са свързани с избраните и
никога с онеправданите. Харесвам
гледната точка на писане, от която явно прозира идеята, че не е задължително да
си суперспециален, за да си част от суперспециална история. Това по някакъв
начин отново закореспондира с личните ми пристрастия към героите, които не са
точно герои и понякога (често) имат голяма нужда от спасяване. В последствие се
оказва, че единствени те са си спасители, а не спасители на някой друг или
спасени от трети.
Компанията от четирима (петима) приятели е обрала
стериотипите на двадесет и първи век. Въпреки това, нито за момент
повествованието не беше тягостно за четене, не успя да ме накара да се чувствам
некомфортно, нито дори не събуди някакво огнетено съчувствие у мен. Дори
напротив. Чисто информативно се говореше за обсесивно-компулсивно разстройство,
тревожност, нарушени хранители навици, бисексуалност и правата на чернокожите. Хареса
ми да чета за хората като за хора, а не като за увредени, заслужаващи
съжаляване, книжни герои. Харесва ми идеята за себе-борбата, себе-обичането,
себе-изразяването.
❤
“Because sometimes there are problems bigger than this week’s end of the world
and sometimes you just have to find the extraordinary in your ordinary life.”
Частта, която не ми харесва е главно свързана със сюжета
на историята. Още от първата страница, читателят е впуснат в едно
повествование, което сякаш започва някъде из средата. Строи се напрежение,
струи вълнение след всяко оплитане на историята, акцентираният паралел с
историята на избраните в началото на всяка глава допълнително увеличава
нетърпението и angst-а на прочитаното. И в един момент
се оказва, че не е чак от такава важност какъв е светът на избраните, кои са
избраните и за какво за избрани. Което вероятно трябваше да очаквам от самото
начало предвид заглавието :D За съжаление, в края на книгата
останах с едно празно усещане за недовършеност, което не успя да нареди тази
книга на рафта ми с най-добри попадения.
Въпреки това, нареди Патрик Нес в категорията автори,
чието творчество си обещавам да следя.
Не давам пълен набор от звезди, може би дори подценявам
самото си оценяване, но ви препоръчвам да прочетете историята, ако търсите
компания за дъждовните вечери.
Може би вашите причини да обичате историята, ще са повече
от моите, и ще ви помогне да превърне книгата във фаворит.
